изглупя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изглупя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изглупя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изглупя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изглупя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изглупя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изглупя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изглупя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изглупя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изглупя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изглупя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изглупя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изглупя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изглупя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изглупя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изглупя̀вайки - деепричастие изглупя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изглупя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изглупя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изглупя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изглупя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изглупя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изглупя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изглупя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изглупя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗГЛУПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изглупѐя, -ѐеш,