изкуфя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изкуфя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изкуфя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изкуфя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изкуфя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изкуфя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изкуфя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изкуфя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изкуфя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изкуфя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изкуфя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изкуфя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изкуфя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изкуфя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изкуфя̀вайки - деепричастие изкуфя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изкуфя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изкуфя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изкуфя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изкуфя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкуфя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изкуфя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкуфя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изкуфя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗКУФЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкуфѐя, -ѐеш,
мин. св. изкуфя̀х, прич. мин. св. деят. изкуфя̀л, -а, -о, мн. изкуфѐли, св., непрех. 1. Обикн. за плод или стъбло на растение – ставам кух, празен отвътре. Старата черница изкуфя, клоните ѝ увиснаха. Ст. Даскалов, СД, 198.Виж повече2. Прен. Разг. Грубо. За човек – оглупявам, изглупявам. Тя се хвана с две ръце за главата и като се смееше, сама се одумваше, че вече изкуфявала и от ден на ден все пò забравяла работите си. Г. Мишев, ЕП, 80–81. Няколко жени от задните коли се развикаха, закараха се на мъжете си: – Какво сте зяпнали в устата на тоя дъртак [Вълко]? Не го ли виждате, че е изкуфял? Стига сте тичали по глупавия му ум! К. Петканов, П, 148. – Аз го [влаха] пращам оня ден до борсата за мостра от италианския ориз, той да вземе да го плати! За мостра пари да даде, моля ти се, съвсем изкуфял! Ст. Дичев, ЗС II, 157. – Човек като застарее, или омъдрее, или съвсем изкуфее. Г. Манов, КД, 30.
◊ Главата ми е изкуфяла. Разг. Грубо. Оглупял, изглупял съм. – А тебе кой ти каза, че отивам при партизаните? – Та аз да не съм нещо сляп! Да не мислиш, че главата ми е хептен изкуфяла! За какво събира тия сведения? Нали да ги занесеш? П. Вежинов, ИС, 271.