изгнѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време изгнѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време изгнѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време изгнѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време изгнѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време изгнѝват - трето лице, множествено число, сегашно време изгнѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изгнѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изгнѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изгнѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изгнѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изгнѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изгнѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изгнѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изгнѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изгнѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгнѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изгнѝвайки - деепричастие изгнѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изгнѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изгнѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изгнѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изгнѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изгнѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изгнѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изгнѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изгнѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗГНЍВАМ, -аш, несв.; изгнѝя, -ѝеш,
мин. св. изгнѝх, св., непрех. 1. Ставам гнил (в 1 и 3 знач.). – Какво ще я гледате? На вид река като река... Дай ѝ само един дъжд – надигне се от леглото си, залее ябълковите градини, че и нашите оризища биля изгниват от вода... Н. Стефанова, РП, 49. Ръководителите правиха, струваха, суетиха се и накрая пропуснаха срока за извозване на царевицата и тя изгни под дъждовете и снеговете. И. Петров, НЛ, 154. Няма земя, която да няма много или малко черна пръст, защото всякъде, дето расте било трева, било троскот, било дръвие, все изгнива от тях по нещо, та ся прави черна пръст. Й. Груев, Лет., 1872, 237. Лежал Огнян девет годин, / ни умира, ни станува. / Девет постели изгнили, / девет зглавници капнали. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 66.Виж повече2. Прен. Обикн. с предл. в. Разсипвам здравето си от продължителен престой при някакви тежки условия (обикн. в затвор); съсипвам се. – Виждаш ли тая дъскорезница? Изгних в нея, запарих се, не мога главата си навън да покажа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 166. – Къде е той? – Па в затвора е. Седем години, господине... Изгни момчето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 282. Майко моя, скъпа майчице, / рано във земята легнала, / хвърлиха ни тук [в килията] палачите / да изгнием непогледнати! А. Разцветников, Ст, 163. През умът на шастливия баща едва ли е минувала някаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се изправи пред кукушкия каймакамин и ще слуша: „Твоят син е най-големият враг на царщината; твоя син е главатар на всички комити; или ще ни го дадеш на ръка, или ще изгниеш в затвора“. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІ [еа].