изгу̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано изгу̀бения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изгу̀беният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изгу̀бена - единствено число, женски род, нечленувано изгу̀бената - единствено число, женски род, членувано изгу̀бено - единствено число, среден род, нечленувано изгу̀беното - единствено число, среден род, членувано изгу̀бени - множествено число, нечленувано изгу̀бените - множествено число, членувано
- 1. изгубен
- - Изгубена поща съм
Виж повече- - Изгубена Станка
ИЗГУ̀БЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изгубя като прил. Разг. 1. За човек – който не може добре и бързо да се ориентира, да използва обстоятелствата, да извлича полза за себе си; загубен. Това ли беше вчерашният изгубен, умоляващ Митрофан, на когото съдбата зависеше от едно мръдване на носа на дяда Ивана? Ив. Вазов, Съч. VII, 45. – Изгубен народ – ядовито мисли той. – Дай му цирк, панорами и разни зрелища, а накарай го да се фотографира за спомен – хич не се мръдва. И туй било образован народ! Д. Немиров, БЛ, 6. Изгубен народ, бе, див свят! Чудомир, Избр. пр, 62.Виж повече2. За човек – който се е лишил от положителните си черти; пропаднал, лош, загубен. – Какъв е този човек? – Изгубен човек. Пияница. Й. Йовков, ΒΑΧ, 83. – С художници не искам да имаш познанство. За мене те са изгубени хора. К. Петканов, В, 136. Не съм изгубен човек; напротив, твърде почтен гражданин съм. Ив. Вазов, Съч. IX, 107.
3. Като същ. изгубеното ср. Нещо, което някой е имал или е могъл да го има, но по някакви причини се е лишил от него. Всички се считаха длъжни да заплачат и се оплачат. Прекарваха миналото добруване преувеличено, тъжаха за изгубеното. Ив. Вазов, Съч. VIII, 87. Губил много, тоя път изгубва всичко, като избавя само главата си и ясна памет в нея – да може да познае и чуствува ужаса от изгубеното. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 99. Мили главички, стройни фигури събудиха в душата на стария ерген нещо забравено, занемарено. Музиката тъжно свиреше, шепнеше за изгубеното. Г. Стаматов, Разк. II, 11–12.
◊ Изгубена поща съм. Диал. Казва се от човек, когото срещат някъде на неочаквано място. Изгубена работа. Разг. Неодобр. За израз на недоволство, яд, възмущение, че нещо няма да успее, проваля се. – Но дело да водиш – изгубена работа е то... Г. Караславов, ТС [еа]. Всичкото това събрание се състоеше от около 20 души, им говорихме доста много на всички, но ми се виде изгубена работа, никаква живост, никакъв дух за борба! В. Чекаларов, Д, 238. Изгубена Станка. Разг. Ирон. Разсеян, смòтан, завеян човек. Изгубени в превода. Разг. Казва се за някой, който изпада в положение, при което възниква недоразумение, грешка поради неправилно предаване или тълкуване на факти. А те, „изгубени в превода“, се усмихват неразбиращо. Култ., 2013, бр. 16 [еа].