проваля̀ - първо лице, единствено число, сегашно време провалѝш - второ лице, единствено число, сегашно време провалѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение провалѝм - първо лице, множествено число, сегашно време провалѝте - второ лице, множествено число, сегашно време проваля̀т - трето лице, множествено число, сегашно време провалѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време провалѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време провалѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време провалѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време проваля̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време провалѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време проваля̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време проваля̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време проваля̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време провалѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение провалѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие провалѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие провалѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие провалѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие провалѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие провалѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие провалѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие провалѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие провалѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие проваля̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие проваля̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие проваля̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие провалѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие провалѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие провалѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие провалѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие провалѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие провалѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие провалѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие провалѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие провалѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие провалѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. провален
- - Като провален
Виж повече- - Провален, па пущен
ПРОВАЛЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от проваля като прил. 1. Който не се е реализирал, не е станал, както трябва или както е бил замислен и е претърпял неуспех; пропаднал. — Хитлер беше насъбрал около себе си всички декласирани, пропаднали съществувания, .., провалени благородници, .., политически убийци, водачи на разюзданите свободни корпуси. А. Каралийчев, НЧ, 125-126. За голямо съжаление на този актьор Страхил е един провален образ. Провален брак. // Несъстоял се, неосъществен. Когато Женя му подмятала иронично за проваленото черноморско приключение, Смирненски .. ръмжал, дразнел се и се сърдел. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 113. Провалена среща.Виж повече2. За тайна организация, конспирация или участник в нея и под. — който е разкрит обикн. след предателство и е унищожен, на който дейността е прекратена. След време Жулев беше провален при една конспирация в Пазарджик. Той мина в нелегалност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 393. — Досега щяха ли да ме потърсят, ако съм провален? — попита Мишо. М. Яворски, ХСП, 275.
3. Остар. Който е в много лошо състояние; разрушен, съборен, пропаднал. — Кой дявол ме прати в тоя провален манастир? Как ще прекарам нощта при двамината разбойници? А. Каралийчев, В, 8. В една къщурка с провалена стряха и кривнат комин, живееха двамина стари хора. А. Каралийчев, ПС I, 172.
4. Остар. Поет. Който слиза, пада стремително надолу; вертикален, отвесен. Под мене смирено се стелят мъгли: / през тях, провалени, бучат водопади. К. Христов, (превод) Мис., 1899, кн. 5, 484.