изда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изда̀вайки - деепричастие изда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изда̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изда̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изда̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изда̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изда̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изда̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изда̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изда̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изда̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 издавам (някого) - изказвам (разг.) - предавам - обаждам (разг.)2 отделям - изпускам - издавам (миризма или звук и др.) - разнасям - излъчвам 3 издавам (нещо) - обаждам (разг.) - изпявам (разг.)Виж повече4 отпечатвам - издавам (книга и др.) - обнародвам - публикувам 5 издавам (периодично издание) - печатам - списвам (книж.)
Виж повече
- 1. издавам
- - И майчиното си мляко, издавам
ИЗДА̀ВАМ1, -аш, несв.; издàм, издадѐш,
мин. св. издàдох, прич. мин. св. деят. издàл, прич. мин. страд. издàден, св., прех. 1. Давам докрай, раздавам много неща или всичко, което имам. – Марш от лозето ми! Не ви ща помощта, не ви ща нищо, дето съм ви издавал досега, нито брашното, нито виното! – размаха ръце срещу тях Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 161. Издаде си и дрехите, и покъщнината, за да услужи и помогне на всички съседи. Δ Издадох си книгите на приятелките уж да ги прочетат само, а и до днес никоя не ми е върнала книга.Виж повече2. Канц. Предавам документи, материали и др., свързани с някаква служба, работа, когато я напускам. Не мога да заема още мястото, защото предишният домакин не е издал. Δ Издавам касата в 14 часа.
3. Остар. и диал. Давам (в 3 знач.). [Касиерът] ще издава пари по решението на комитета навсякъде и за всичко. Ив. Унджиев, ВЛ, 181. издавам се, издам се страд.
◊ Издавам / издам си <и> калта под (изпод) ноктите. Разг. Правя, направям много големи материални жертви за някого или за нещо. Издадоха си и калта под ноктите, за да го изучат.
ИЗДА̀ВАМ2, -аш, несв.; издàм, издадѐш, мин. св. издàдох, прич. мин. св. деят. издàл, прич. мин. страд. издàден, св., прех. 1. Правя нещо да излезе, да изпъкне напред. Босилков издава презрително джуката си и прелиства с явно неодобрение няколко листа. Сп. Йончев, СбСт, 157. Жените издаваха напред заоблените си гърди, върху които горяха скъпи накити – диаментени огърлици и брошки. Д. Спространов, С, 45.
2. Отделям от себе си, изпускам, излъчвам (мирис, дим, пара, лъчи и под.). Хасан ага са отдели тържествено, а чибукът му издаваше по-гъста мъгла. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. Скритото зад върха слънце издаваше златни, сияющи снопове лучи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 8. Лисичите дупки много лесно се познават по извънредно неприятната миризма, която издават. П. Петков, СП, 26. Ванко впи очи в хляба, който издаваше топъл дъх на квас и препечено. М. Грубешлиева, ПИУ, 287. Обичам ситните цветенца диви / по витошката гола стръмнина. / Едва-едва издават дъх свенливи. Бл. Димитрова, Л, 37.
3. Правя да се чуе, изпускам някакъв звук, рев, шум и под. Току дотича [мъничето] и ту пред мен, ту зад мен. Ама като върви, не се чуват никакви стъпки, нито пък издава някакъв глас. Ил. Волен, МДС, 50. Но най-чудното в тия каруци бяха звуковете, които те издаваха. Каруците пееха по пътищата и сякаш разказваха, как един човек може да бъде много богат, но и много злочест. Й. Йовков, ПК, 9. Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Брачният период при сърните започва най-рано през юни. През това време между мъжките сърни стават големи и кървави борби. Тогава те издават един особен рев – знак за борба. П. Петков, СП, 46. Гайдуницата е най-главната част на гайдата. Тя представлява дървена цев. Ручилото е също от дърво и издава само един тон, който придружава мелодията. Пеене V кл, 82.
4. Прен. Изразявам някакво чувство, отношение и под.; излъчвам. Той стои прав като обвинителен параграф и очите му издават грозен, но мълчалив укор. Л. Стоянов, X, 92. Стиснатите устни издаваха омраза. Ст. Мокрев, ЗИ, 223. А на 14 март Мутев в отговора си издава смущение и песимизъм, които не обнадеждват много за списанието. М. Арнаудов, БКД, 33.
5. Разкривам, съобщавам нещо, което е тайна; изказвам. – Ще кажа... само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката. Й. Йовков, М, 22. Ние ще имаме скоро втори том от „Видено и чуто“. Вазов може да ми се сърди, че издавам тука една тайна, но аз не можах да се въздържа да не предам една приятна вест на своите читатели. К. Величков, ПССъч. VIII, 138. Наистина, има две такива едновремешни български песни, уж по ръкопис от 1390, но езикът и безсмислието на текста им ги издават – те са твърде обикновена мистификация. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 21.
6. Давам информация, сведения за някого на властите, на тези, които го преследват, за да го заловят; предавам, изказвам. – Ние сме прости хора, но християнин не издаваме. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 167. – Ще те бият, ти ще стискаш зъби, ще викаш и толкова. Но няма и да издаваш! Предател не трябва да ставаш! Кл. Цачев, СШ, 13. Подвигът на повечето деца и юноши се състои в издръжливостта на мъченията, в твърдостта пред инквизициите. Те не издават не само своите близки партизани, но и случайно срещнати непознати хора, които полицията търси. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 324. – Имената! / Тя устни хапе... Струйка кръв ручи. / По-ядно съска, гърчи се змията. / – Издавай имената! – Тя мълчи. Бл. Димитрова, Л, 121–122.
7. Правя да се забележи нещо; показвам, разкривам, соча. Мургавото му лице и големите му черни очи веднага издаваха нетукашното му произхождение. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. Дрехите му, извехтели, зацапани с боя и лекета, изведнъж издаваха занятието му. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Тънките, почти безкръвни устни издаваха гордост и сурова меланхолия. Д. Димов, ОД, 31. Далматинецът не вярваше да е имало на света друга такава малка, храбра жена. А нейният вид с нищо не издаваше страшната сила, която криеше в душата си. П. Вежинов, ДБ, 98. – А ти внасял ли си позиви в спиртоварната? След кратко замълчаване, което издаваше колебанието му, Божикин прошушна: – Да, внесох. Д. Ангелов, ЖС, 63. Цялата му едра фигура, смелите очи, строгото лице издаваха сила и безстрашие. Гр. Угаров, ПСЗ, 298. „За мене гласът на човека, както и лицето, издава характера му.“ Ст. Грудев, АБ, 151. издавам се, издам се страд. Било решено тайната да не се издава на хората... МСг, 1938, кн. 4 [еа].
ИЗДА̀ВАМ СЕ несв.; издàм се св., непрех. 1. Разположен съм, стоя така, че да изпъквам, да стърча напред, навън. Над масичката пък се издаваше поличка, на която бяха наредени около десетина гърненца – груби, широкоусти, боядисани в зелено. Ст. Загорчинов, ДП, 198. Понеже катерицата е гризач, то при дъвкането долната челюст се движи отпред назад и обратно, а горната ѝ устна е разцепена, за да не се поврежда при гризането и резците ѝ свободно да могат да се издават напред. П. Петков, СП, 11. Тя се гънеше като стена на крепост и през всеки шест прозореца напред се издаваше по една широка стая с три прозореца. А. Дончев, ВР, 35. Градските стени пречели на града да расте нашир, затова пък той растял на височина. Сградите били няколкоетажни. Всеки по-горен кат се издавал по-напред над улицата, за да се разшири жилищната площ. Ист. VI кл, 68.
2. Неволно, без да искам, изказвам, правя явно присъствието си някъде. Не, тя не бе сама. Тук бе дядо Хамид. Забравили го бяха в здрача до огнището. И той с нищо не се издаваше. Дядо Хамид беше много стар и женският свят не се пазеше от него. Б. Несторов, СР, 248.
3. Допускам да се разбере какво мисля, зная, чувствам, преживявам и проч.; разкривам се. – Много пъти вече видях загриженост по лицето ти и ти се трудеше да скриеш тая загриженост, и с това се издаваше. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 65. Полицаите и сами отминаха, а той, без да се обръща и без да се издава, че е познал Сами или че групата му е направила някакво впечатление, зави по пресечната улица. Д. Ангелов, ЖС, 269. Всички се вълнуваха, но никой не се издаваше. Г. Караславов, Избр. съч. X, 50. Доколкото разбрах, съдържателят беше прогресивен човек. Той бил родом от Месемврия, учил в Пловдив и знаеше да говори български. Но отначало не се издаваше. Г. Белев, КВА, 176–177. Все така слугувал новият работник. Господарят пъшкал, от яд си примирал, но не се издавал. Ран Босилек, Р, 87. – И никой от вас не знаеше, че аз дълбоко страдам. Имах някакъв недъг и той чоплеше душата ми непрестанно и не ми даваше покой. Но стисках яката и не се издавах пред хората. Елин Пелин, Съч. IV, 209–210.
◊ Издавам / издам картите си. Разг. Казвам открито какво мисля, показвам скритите си намерения. В тази среща между Савински и Радославова последният започнал да издава картите си; той казал на руския представител, че е наклонен да вярва в успеха на германците и че България може да има полза само от Централните сили. Род., 1939, кн. 3 [еа]. Голям хитрец е той, никога не издава картите си.
ИЗДА̀ВАМ3, -аш, несв.; издàм, издадѐш, мин. св. издàдох, прич. мин. св. деят. издàл, прич. мин. страд. издàден, св., прех. 1. Правя някакво творение на литературата, изкуството или науката да стане достояние на обществото чрез печата; печатам, отпечатвам, обнародвам, публикувам. Не е издал в отделна книга творенията си и тях ги знаят само любителите, които не мързи да ровят из старите списания. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 45. Тогава книгоиздателството издаваше в отделни томове съчиненията на Иван Вазов. Ал. Спасов, С, 49. Някои големи издателства издават прогресивни книги по две съображения: хем да спечелят, хем да ударят тази книга. Г. Белев, КВА, 269. По случай на юбилея Славянската беседа издава един Юбилеен сборник, в който вземат участие само членове на Беседата, като М. Дринов, Ив. Вазов, Ив. Ев. Гешев. Ал. Константинов, Съч., 75. През тази година издадоха поредния том на Речник на българския език. // Само несв. В съчет. с вестник, списание. Оформям и отпечатвам периодично издание; списвам. В София Новков завари вече група около Димитър Благоев „Разпространение на знанията“. Подготвяха се вече да издават списание. В. Геновска, СГ, 284. – Моят мъж сега е в затвора. Лазар се спря: – Как тъй в затвора! Защо... – За обида на княза. Издаваше вестник. Спряха вестника му и го осъдиха на година и шест месеца. Д. Талев, ПК, 863. – Тая сутрин при мен идва онзи обесник, Анастаси. Разправя ми, че имал намерение да издава някакво анархистическо списание. Ем. Станев, ИК I и II, 51. – Реших да издавам свой вестник – „Свобода“ – рече Каравелов високо и загледа другаря си. Ст. Дичев, ЗС II, 362.
2. В съчет. със същ. указ, заповед, присъда и под. Писмено, под формата на специален документ разпореждам, нареждам, оповестявам нещо. – Започваме обща работа... не бива от самото начало да бъдем на различни мнения! Издай заповед и ликвидирай въпроса! А. Наковски, БС, 115. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. Военнополевите съдилища работеха денонощно и издаваха стотици смъртни присъди. Сл. Трънски, Н, 28. Между нас имаше един съдия, той обичаше приятните разговори и беше пълен с любезности. Това обаче не му пречеше да издава строги присъди. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 417.
3. В съчет. със същ. разписка, квитанция, удостоверение и под. Писмено, в определена текстова форма, заявявам за достоверността на нещо (факт, дълг, отчет и под.). От Пловдив Апостола не тръгва за Карлово, а се отправя за Пазарджик, където издава разписка на 28 ноември за дадените му от местния комитет 1280 гроша. Ив. Унджиев, ВЛ, 302. И бирникът почна да издава квитанция за всеки лев. Н. Тихолов, ДКД, 147. Той с нетърпение и жад гледаше как Ценович, като касиер на „Българското общество“, издава разписка за получената сума и как след това прибра една по една лирите в своята кесия. Ст. Дичев, ЗС II, 316. При една проверка на окръжното ръководство откриха, че е взимал пари и членски вноски, но не издавал разписки. Д. Спространов, С, 158.
4. Разш. В съчет. със същ. заповед, повеля, нареждане и под. Означава извършване на действието, което се съдържа в значението на съществителното, напр.: Издавам заповед (повеля) – заповядвам (повелявам). Но догдето магьосникът издавал тая заповед, рицарят бил вече изтеглил своя костен меч и в градината пръхтял нетърпеливо крилатият кон, а снажният роб държел юздите му. Н. Райнов, КЧ II, 47. Като господар ще се върне с дружината – народът да види как забива байрак на мегдана сред село, как повеля издава – вино да се лее за негово здраве. П. Спасов, ГЛЗЗ, 44. Издавам нареждане – нареждам. Обясни, че не е издавал подобно нареждане. Г. Марков, ББС [еа]. издавам се, издам се страд. – Какво прехвърляне, дядо? – навираше се в него Сашко. – Туй нà – плаща се такса, на купувача се издава билет, че е купил добитък, и толкова. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 346. Вестникът се издава от емигранти в Румъния. Δ Разрешителното се издава от общината.