изпя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изпя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изпя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изпя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпя̀вайки - деепричастие изпя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпѐя, -ѐеш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпя̀л, -а, -о, мн. изпѐли, прич. мин. страд. изпя̀н, -а, -о, мн. изпѐни и изпя̀т, -а, -о, мн. изпѐти, св., прех. 1. Пея нещо до самия му край. Тая вечер той накара децата му да изпеят нещо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. Тя сякаш се сепна от своя унес и се обърна към класа: – Деца, за днес стига толкова. Искате ли да изпеем една песен? Д. Спространов, С, 25. Деца изпяват проточено [от молитвата]: – А... и... Т. Влайков, Пр I, 148. О! Какви звуци! Сякаш някой нареждаше тия звуци в душата ми и аз ги изпявах със своето тънко ясно гласче. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 4. Като изпяха още една песен, Рачето и Яцо се умълчаха, килнаха се на една страна и задрямаха. И. Петров, НЛ, 259. Обр. Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, / и това, що чух, изпях го в тази моя тъжна песен. Π. Π. Славейков, ЕП, 1907, 124.Виж повече2. Прен. Разг. Казвам или прочитам нещо бързо, напевно, уверено, без да се запъвам. След това се облегна на първия чин на средната редица и си изпя урока на един дъх. Ст. Христозова, ДТСВ, 8. – Добре дошли! Добре дошли! – изпя баба с един глас, който пазеше само за гости. Ст. Христозова, ДТСВ, 74. Сяда Сава. Учи сам. / .. / И след два-три часа вече, / .. / може той да ви изпее / без да мънка, без да мига / целия урок по книга. М. Лъкатник, ВП, 47.
3. Диал. За петел – пропявам изведнъж. Изпяха някъде петли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 49. Навън изпяха втори петли. Ив. Вазов, Съч. VII, 62. изпявам се, изпея се страд. Ней ѝ се чинеше, че току-що се е фанала; а пък то две песни вече се изпяха, откак тя беше заиграла до Ненка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48.
◊ Изпявам си / изпея си <вече> песента. Разг. 1. Изживявам си вече живота, близко съм до своя край. Какво пък, казваше си Калудов, може и да сме си изпели песента, ако трябва да отстъпим на младите – ще отстъпим. К. Колев, М, 57. 2. Не мога повече да бъда употребяван, развален съм, изхабен съм, негоден съм. Младият момък беше Иванчо. Той спря пред воденицата заедно с тримата по-възрастни хора и каза: – Ето тука. Тая воденичка си изпя вече песента, но на мястото ѝ можем да изградим чудна електрическа юзина. Елин Пелин, ПР, 51. 3. Нямам вече влияние, положение, власт, нямам изгледи за нещо хубаво. – От лонджата пък нямам намерение нищо да очаквам. Изпяла си е тя вече песента. Ст. Чилингиров, ХНН, 165. Един ден професор Рогев щеше да бъде човекът, комуто може да се разчита, него трябва да подкрепят, а не Абрашев, който си е изпял песента. Ем. Станев, ИК I и II, 274. Изпявам си / изпея си урока. Разг. Неодобр. Съобщавам, изговарям нещо, внушено ми от друг и което ми е поръчано да кажа. – Говори ви отговорничката Чишликова, действувайте! – изпява си урока тази Чишликова и се заклатушква надолу по стълбището като юрдечка. Тарас, ТМ, 23. Изпял ми е петела. Разг. Положението ми е безнадеждно, ще умра, няма да се спася. Орешки отново поостана. Главата му тежеше. – А пък ние си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? – обади се едно русичко момче с офицерска фуражка. П. Вежинов, НС, 219– 220. Песента ми е изпята; моята <песен> е изпята. Разг. 1. Изживял съм вече живота си, близко съм до своя край. Той вярваше в думите на доктора, че след два-три дни ще стане, съзнаваше, че песента му не е изпята, че му предстояха важни и съдбоносни неща. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402. Той започна да сяква огън и сам се раздумваше: – Тъй амчи. То всичкото е за тях [децата] – и електриката, и текезесето... Тях да гледаме. Тя, нашта, е вече изпята. Ст. Марков, ДБ, 501. – Тате, за какво така дълбоко си се замислил? – Какво има аз да мисля? Нека твоят мъж да мисли. Сега той е бащата и господарят, а пък мойта песен е вече изпята! К. Петканов, ДЧ, 54. 2. Нямам вече влияние, положение, власт, нямам изгледи за нещо хубаво. – Нашата песен е изпята завинаги – каза мрачно запасният полковник Совчев. Г. Стаматов, Разк. I, 105. – Всеки знае, че вие [Барутчиев] сте довереник на Коен. Впрочем песента на Коен в Немския папиросен концерн е вече изпята и главната заслуга за това се дължи на вас. Д. Димов, Т, 125.