изду̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време изду̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време изду̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време изду̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време изду̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време изду̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време изду̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изду̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изду̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изду̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изду̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изду̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изду̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изду̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изду̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изду̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изду̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изду̀хвайки - деепричастие изду̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изду̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изду̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изду̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изду̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изду̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изду̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изду̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изду̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изду̀хван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изду̀хвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изду̀хваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изду̀хвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изду̀хваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изду̀хвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изду̀хваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изду̀хвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изду̀хваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; изду̀хам, -аш, св., прех. 1. За вятър – с духане правя нещо да се махне напълно отнякъде или да се придвижи някъде, в някаква посока; извявам.
Вятърът издуха късчетата хартия в шумящите клони на акациите. Ем. Манов, БГ, 253. Дъждът спря тъй неочаквано, както почна. Втурнал се ядосан към тъмния облак, вихърът го пропъди зад планината. После се спусна към езерцето и издуха семената на лилията с калинката до брега. П. Бобев, ЗП, 18. Трябва да отида в полето и да видя дали вятърът е издухал праха от тревата и листата. Св. Минков, СП (превод), 24. Преди да кажа сбогом на земята, / преди да достигна небесната вис, / моя безумен приятел вятъра / издуха от масата белия лист / със мойто последно завещание. Д. Пантелеев, ТЗ, 58. Вятърът издухваше пепелта от цигарите им.Виж повече2. Чрез духане с уста махам нещо отнякъде, за да почистя нещо (обикн. от прах, отпадъци в под.). Издуха осила, сдъвка зрънцата и се усмихна, усетил приятния и познат вкус на зряла пшеница. Ст. Марков, ДБ, 255. „Нищо, нищо!“ – успокои я бай Ганьо, грабна рибата, издуха полепените въглени и пепел и пак я тури на скарата. Ал. Константинов, БГ, 63. Евгени и Захаров си избраха една пейка. Евгени се наведе и внимателно я издуха. Д. Ангелов, ЖС, 124. Велизаров продължи да издухва цигарето си. К. Калчев, ЖП, 99.
3. С духане изхвърлям, изкарвам навън (въздух, дим и др.). Бай Ганьо завъртя една цигара и почна да смучи и да издухва през мустаките си облаци дим. Ал. Константинов, БГ, 70. Като чу виковете, той изпръхтя, издуха наведнъж настрана всмуканата вода и попита: – Кои идат бре? Т. Харманджиев, Р, 63.
4. Издишвам силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; изсеквам. Изтри [морякът] с мръсния ръкав на шинела лицето си, измъкна парче плат и издуха носа си. Д. Добревски, БКН, 107. издухвам се, издухам се страд.
ИЗДУ̀ХВАМ СЕ несв.; изду̀хам се св., непрех. 1. Изсеквам се. Не подсмърчай, а се издухай.
2. Разг. Грубо. Махвам се отнякъде. – Бай Коста, я поиздухай малко дренките. Поотупай ги. – Я се издухвай ти от дукяна ми, даскале. Хр. Смирненски, Съч. III, 78.