отна̀сям - първо лице, единствено число, сегашно време отна̀сяш - второ лице, единствено число, сегашно време отна̀ся - трето лице, единствено число, минало свършено време отна̀сяме - първо лице, множествено число, сегашно време отна̀сяте - второ лице, множествено число, сегашно време отна̀сят - трето лице, множествено число, сегашно време отна̀сях - първо лице, единствено число, минало несвършено време отна̀сяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отна̀сяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отна̀сяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отна̀сяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отна̀сяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение отна̀сяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отна̀сящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отна̀сящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отна̀сяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отна̀сящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отна̀сяйки - деепричастие отна̀сял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отна̀сялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отна̀сялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отна̀сяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отна̀сялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отна̀сяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отна̀сялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отна̀сяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отна̀сялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отна̀сян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отна̀сяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отна̀сяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отна̀сяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отна̀сяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отна̀сяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отна̀сяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отна̀сяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отна̀сяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТНА̀СЯМ, -яш, несв.; отнеса̀, -èш, мин. св. отнèсох, пов. отнесѝ, отнèсете и (разг.) отнèс, отнèсте, прич. мин. св. деят. отнèсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) отнèл, св., прех. 1. Нося, занасям нещо или някого на друго място. — Дай, мамо, и аз нящо да ти помогна — ще каже тя и ще земе да премива някои съдове, да ѝ пренася и отнася едно-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Той ще отнесе детето сам — няма да го даде другиму.. Двегодишното сираче се притиска към гърдите му.. Ще го занесе чак у дома, на село. З. Сребров, Избр. разк., 125. — Няма ли поне да ми приготвиш нещо за из път? — .. после добави: — Ако искаш да пратиш нещо за майка си и баща си, дай, ще им го отнеса. П. Славински, ПЗ, 232. Пролетно време Ицко обикаляше овчарите, поемаше някое новородено агънце, прегръщаше го нежно като братче и го отнасяше на стопанина. А. Каралийчев, СР, 28. — На̀! Земете тази кесия, която йе пълна с жълтици и я отнесете на баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 310. Фанале са сиви сокол, / отнели го честит цару / — цар го зема на колено. Нар. пес., СбНУ ХI, 43. // За превозно средство — откарвам някого или нещо някъде. Тоя влак отнася по-късно една девойка с жадно и изпълнено с много вяра сърце, отнася я в големия град да учи. Л. Александрова, ИЕЩ, 79. При брега, дето работеше ладията, пак няколко войника наглеждаха кого отнася и донася тя. Ив. Вазов, Съч. ХI, 5. Следобед колата отнесе багажите им до гарата, а те пристигнаха там пеш към залез слънце. Г. Райчев, ЗК, 31. След три часа жената и децата на Моралеца изпращаха с очи кораба, който го отнесе към непознати страни. (превод) БКн, 1859, кн. 1, ч. 1, 95.
2. Прен. Съобщавам някъде (там, където отивам) новина, вест и под., научени другаде; занасям2. Колкото и да бързаше, на младия учител не му спореше.. След час, нека да са два, ще си иде в Житница да отнесе на майка си вестта, че по Еньовден тя ще стане свекърва. Ив. Гайдаров, ДЧ, 24. Един по един селяните се качваха на колата си и заминаваха, за да отнесат страшната мълва навсякъде. Й. Йовков, ВАХ, 268. Добър човек беше дядо Искрьо.. — казал селянинът и отишъл, та отнесъл на дяда Гергя много прощене от баща му. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 22.
3. За природни стихии (вода, вятър и под.) — завличам, отмъквам, замъквам. Някога тая река, задръстена с буйна растителност и дървени мостове, след проливен дъжд прииждаше като стена, пробиваше железопътния насип, поглъщаше с ледените си води половината село и отнасяше към Бреговица на хората къщите, снопите, добитъка и дръвниците. А. Каралийчев, ПД, 7. Множество хора се щураха насам и натам..; повечето отминаваха, като придържаха с една ръка цилиндрите си, които вятърът можеше всеки миг да отнесе. Ст. Дичив, ЗС II, 162-163. Бенко плуваше бавно, внимателно и държеше кученцето така, че да не го отнесе някоя вълна. Ал. Бабек, МЕ, 47. Бурята беше отнесла клоните, с които беше замаскиран един бун- кер. Д. Кисьов, Щ, 187. Енеке взимаше сухи клончета и кори от дърветата, хвърляше ги в реката и наблюдаваше как течението ги отнася. Й. Попов, БНО, 25.
4. Прен. Насочвам, пренасям някого мислено, във въображението му някъде другаде. Спомни си за болното, но бодро лице на Спиридон, който бе намерил истинския си път и мислите му го отнесоха нейде в Балкана. М. Грубешлиева, ПП, 170. Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Елин Пелин, Съч. I, 13. Търново, кое огласят / песни, шумове, живот... / А мечтите го отнасят / на юг, под друг небосвод. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 24. Приказките отнасят детето в друг мир, нов за него, следователно и интересен. ПСп, 1871, кн. 4, 121.
5. Разг. Открадвам, задигам, отмъквам нещо или някого. Влазят в кантората на Крецулеска, отварят с някакви си инструменти касата му и отнасят около две хиляди наполеона в пари и бонове. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 87. — Дека са? — В дюкяна при баща си, шътат, па и гледат да не отнесат нещо тия зверове. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 144. Башибозуците не преставаха да ходят по страната,.. правяха насилие на жените, отнасяха момичета. Г. Бенев, БК (превод), 68. Крадците нападнаха и на черковата на Черакар, но изведнъж са зачуват бързи викове, и те са разбягале, като отнесли само няколко кандила. НБ, 1877, бр. 72, 279.
6. За болест, глад и под. — отнемам живота, покосявам; погубвам. — Момичето ми се помина на връх Малка Богородица.. Отнесе го тежката болест. Много свят изтръшка в нашето село. А. Каралийчев, СР, 37. Тифусът и гладът, и есенните мокроти отнасяха всеки ден със стотини жертви. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 66. — А моята болест дойде и няма да си иде, докато не ме отнесе — вметна с тъга Кръстьо. Г. Караславов, ОХ IV, 315. Чрез голямата милост Божия ся дигна от града ни страшната язва, която отнесе толкози хиляди жъртви. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 95.
7. Свързвам с нещо, причислявам към нещо. Към огнищата, в които все още е мъждеела искрата на народната свест, трябва да отнесем манастирите. Б. Пенев, НБВ, 41. Съдържанието му [на документа] обаче позвалява да го отнесем категорично към крайната година на примирието. В. Мутафчиева, КВ, 134. Ние сме обикнале да броим Възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и прочие.. Но дали не ще да е по-право да отнесем Възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия? М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 26. Ттвърде малко оцелевши паметници са съхраниле за нас следи за борбата на православието с богомилството. Такива са съчиненията на упоменатия от нас Презвитер Козма, когото отнасят до 10-я век. СбС, 67. отнасям се, отнеса се страд. Наредбата на комендантството гласеше, че при въздушна тревога пишещите машини и най-важните документи се отнасят в скривалището. Д. Кисьов, Щ, 62. В края на лагера е палатката на холерните — те се отнасят там и вече никой не ги поглежда. Л. Стоянов, Х, 11. Пред нас, начело на колоната, е дежурният командир и след него — знамето, което ние ще предадем при смяната, за да се отнесе обратно в село. Й. Йовков, Разк. II, 190.
ОТНА̀СЯМ СЕ несв.; отнеса̀ се св., непрех. 1. За превозно средство — отклонявам се от посоката на движението поради подхлъзване, пързаляне на колелетата по заледен или мокър път; занасям се, залитам. Зад портите лавнаха кучетата, конете обтягаха ремъците до скъсване, на два пъти каруцата се отнесе и едва не удари в зида на един двор. Ем. Станев, ИК III, 147.
2. Прен. За мисъл, поглед и под. — насочвам се нанякъде, отклонявам се от първоначалната си посока. Мисли той и за едно, и за друго, и за трето — па токо му се отнесе мисълта към онова време, когато ще си работи вече със свои волове. Т. Влайков, Съч. II, 111. Погледът ѝ се отнесе някъде в пространството и оста прикован. Ив. Вазов, СбНУ II, 91. О, майко, ти българска клета / .. / Умът ти се вечно отнася / там, дето синът ти спи, тлее. Ив. Вазов, Съч. V, 68.
3. Прен. Разг. Унасям се, забравям се, увличам се, захласвам се, прехласвам се. — Като закара ситно и крехко оние манета, сички се отнесат да го слушат. Т. Влайков, БСК II, 176.
◊ Да (ще) те отнесат мътните; да (ще) те отнесе мътната. Разг. Обикн. във 2 и З л. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого. — Я говорете смислено, да ви отнесат мътните, че от подмятане тази вечер ни додея — разсърди се Радомир. М. Смилова, ДСВ, 60. — Можеш ли да мислиш, че аз браня еретиците? Еретиците да ги отнесе мътната, но боли ме за отроците. М. Смилова, ДСВ, 86. Отнасям / отнеса в гроба <си>. Разг. 1. Някого. За болест — ставам причина за смъртта на някого. Същата болест.. беше отнесла татко Пиер в гроба. Д. Димов, Т, 481. И двамата ми родители умряха рано, отнесе ги в гроба синята пъпка. П. Незнакомов, ЖВ, 3. 2. Нещо. Премълчавам, тая̀ нещо до смъртта си. Като млада често бе идвала с мъжа си в манастира, особено през лятото, на по-големите празници, защото тоя манастир пазеше една тайна, която Джупунката щеше да отнесе в гроба и която сега, след убийството на сина ѝ, отново придоби особено значение. Ем. Станев, ИК III и IV, 511. Отнасям / отнеса въпроса ня- къде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или от отговорни длъжностни лица. — Хайде, казвай сега! — застъпи се Чубра.. Защото ще отнесем въпроса до ръководството и нема да ти е лесно. Ст. Даскалов, ЕС, 21. Той се закани: — Ако ти не разрешиш този въпрос, аз ще го отнеса в министерството. Ст. Марков, ДБ, 143. Отнасям / отнеса калая. Разг. Бивам смъмрен строго, скарват ми се, обикн. неоснователно и за чужда вина, простъпка. Отнасям / отнеса пешкира. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия от нещо, извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка. Отнасям / отнеса <си> бой (тояги, шамари и под.). Разг. Набиват ме, обикн. неоснователно, по чужда вина. — Не щеш ли и жената, ни в клин, ни в ръкав, се нахвърля въз мене.. Станах, па я хванах за косичката.. Около тая обесенишка дандания и моята жена си отнесе един здрав бой. Н. Попфилипов, РЛ, 43. Вън две момчета брулеха кайсията до пътната врата. Беше много хубаво дърво.. и дордете премине под клоните му деня и нощя рипаха деца. Костадин Увалията ходеше да се жалва на бащите им и които от момчетата отнесоха тогава по някой шамар, дори и сетне, когато станаха мъже, не обичаха Увалията. Л. Михайлова, Г, 35-36. „Аджамия! .. Иначе може ли да не знае, че за такова, което свърши, ще отнесе барем двеста тояги? И че малцина остават живи след двеста?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 192. Отнесе го мъглата (водата). Разг. За нещо — похаби се, изхаби се, пропадна.
ОТНА̀СЯМ СЕ, -яш се, несв.; отнеса̀ се, -èш се, мин. св. отнèсох се, прич. мин. св. деят. отнèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се и (диал.) отнèл се, св., непрех. 1. С предл. к ъ м, непряко доп. и с обст. поясн. за начин. Проявявам известно отношение към някого или към нещо, държа се по един или друг начин към някого. Съседите от махалата .., приятно учудени от неговото градско държане, взеха да се отнасят към него с някаква особена почит. Т. Влайков, Съч. III, 81. Само екзалтираният студент се отнесе съчувственно към думите му и сподели явно неговото възмущение от негостоприемството на чужденците. Ал. Константинов, БГ, 49. Щом Груев се яви, Стамболов го отрупа с въпроси по станалото събитие.. Кой са причината и поводът за изпъждането на Княза?.. Какво мнение имат европейските сили за това дело и как ще се отнесат към България?. С. Радев, ССБ II, 23. Старите трябва да разберат добре значението на младите в обществото и да престанат да се отнасят към тях неприязнено и не знам как си. СбПер. п I, 105. Когато един мъж отнася се към жена си грубо и тирански, тая.. търпи донегде. СбНУКШ, ч. III, 232.
2. С предл. з а, д о. Само 3 л. Засягам някого или нещо, насочен съм към някого или към нещо, важа за някого или нещо. Божура ходеше из цяло село, знаеше всички клюки, всички сплетни, знаеше какво говорят за Ганаила, за кого я тъкмят. Тя събираше тия тайни, радваше им се, като че се отнасяха за нея. Й. Йовков, СЛ, 62. — След малко ще започне стачката... Но това не се отнася до мене... — Защо? — попита Бенко. — Отнася се за всички... — Не — отвърна мистър де ла Падуа, — отнася се за тия, които искат да стачкуват... Ал. Бабек, МЕ, 234. Всичко, което се отнася за благото на родината, важи еднакво и за възрастните, и за децата, и за старците. П. Вежинов, СО, 126. Но ние мислим, че патриаршеското проклятие са отнася не само до нашите владици, а и до българския народ, защото ние никак не вярваме, че ще да са намери между българете такъв един изрод, който да са откаже от черковата си.. и от името си из любов към патриарха. С, 1872, бр. 34, 265. Ненамесените в делото лица са обязани да представят в дървообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото. ВП, 31.
3. С предл. д о. Обръщам се към някого (обикн. по-висшестоящ) за мнение, съвет, справка, молба и под. Българският революционен централен комитет има пълно доверие в това лице и затова приканва всеки българин.. и въобще всичките българи.. да уважават заповедите му и да се отнасят до него за всяка потребност. Ив. Унджиев, ВЛ, 263. При преводни пиеси, особено от руски автори, Будевска всякога се справяла с оргиналния текст и при съмнение за правилността на превода се отнасяла до преводачите. Ст. Грудев, АБ, 47-48. — Щом сте бездомен, отнесете се до някоя жилищна комисия. Хр. Смирненски, Съч. III, 84. Ний, захвалями на хаджи Николи, колкото за отрицателния му отговор, дваж повече за неговата умереност, дето показа да са отнесе до събранието на българите. Г, 1863, бр. 8, 59-60. „Един учител.. търси място да биде на някое място учител или на друга някоя прилична служба. Господство им, които имат потреба, нека се отнесат до редакцията.“ Г, 1863, бр. 6, 43.
4. С предл. д о, к ъ м. Причислявам се, принадлежа към нещо или имам връзка с нещо. Не сме сигурни, че надписът се отнася именно до тази църква. Ст. Михайлов, ЕС, 270. За определяне старостта на нашите народни песни ний нямаме друго средство, освен сравнението им с подобни тям по теми и мотиви песни у другите балкански народности, или пък по лицата, по датите и ония исторически събития, към които се отнасят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI
(2), 20. Началото на фабричната промишленост се отнася към 1863 г., когато Добри Желязков открива в Сливен първата текстилна фабрика. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. Влиянието на различните климати.. показаха явствено.. чувствителни разлики.. Така, с всичките тия разлики, человеците съставляват един род и ся отнасят в един и същи вид. Ив. Богоров, КГ, 77. Мисията на двамата ловчанци обаче.. трябва да се отнесе не към първото, учредителното събрание.., а по-късно. Ив. Унджиев, ВЛ, 125.
5. Мат. За величина — намирам се в отношение, в пропорция. Сумата от членовете на първото отношение на дадена пропорция се отнася към втория му член, както сумата от членовете на второто ѝ отношение се отнася към втория му член. Аритм. VI кл, 116. Архимед доказва още, че лицето на кръга се отнася към квадрата на диаметъра му тъй, както 11:14. Мат., 1967, кн. 2, 3. Напълно е възможно Питагор да е знаел и теоремата, че лицето на подобните фигури се отнасят, както квадратите на съответните им страни. Мат., 1966, кн. 2, 4.
◊ Що се отнася до (за); колкото се отнася до (за). Книж. Относно, по отношение на.