замъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време замъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време замъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време замъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време замъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време замъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време замъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време замъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време замъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време замъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време замъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време замъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение замъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение замъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие замъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие замъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие замъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие замъ̀квайки - деепричастие замъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие замъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие замъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие замъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие замъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие замъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие замъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие замъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие замъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие замъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие замъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие замъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие замъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие замъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие замъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие замъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие замъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие замъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАМЪ̀КВАМ1, -аш, несв.; замъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. замъ̀кнат, св., прех. Започвам да мъкна. Започнах често да се местя и замъкнах книгите от квартира на квартира. замъквам се, замъкна се страд. Трупите се замъкнаха по склона от воловете.Виж повечеЗАМЪ̀КВАМ СЕ несв.; замъ̀кна се св., непрех. Започвам да се мъкна. Замъкна се бедното учителско семейство от град в град, къде по-удобно, къде по-неудобно. М. Грубешлиева, ПП, 145. – То вехтото си е всякогаш вехто, но да бъде чистичко барем. На какво ще прилича да се замъкнеш „овлек-довлек“. Демек, вижте ме: аз съм беден и мръсен... моля ви се, съжалете ме. Ст. Чилингиров, ХНН, 219. Ами Иван? Тя беше забравила за него. Друг път той от тъмно се замъкваше по тези пусти кафенета, а днеска се е заврял в обора, чака да дойдат да го калесат. Г. Караславов, Тат., 247.
ЗАМЪ̀КВАМ2, -аш, несв.; замъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. замъ̀кнат, св., прех. 1. С известни усилия чрез теглене, влачене, мъкнене занасям, закарвам нещо или някого в безпомощно състояние до определено място; завличам. Тук понякога слизаха разбойници от непознати морски краища, нападаха стадата, отвличаха овце и агнета, понякога съсичаха волове и крави, ако им паднеха, и ги замъкваха в лодките си. Г. Караславов, Избр. съч. V, 334. Знаете, преди две години оная [крава], дето замъкнахме от салханата в града. Пометна телето още неизносено. Кр. Григоров, Р, 88. Ризата беше силно замърсена. Той я набута обратно в панталона, откъсна парче от своята риза, обърса кръвта и го [Божан] замъкна под армираното прозорче. Д. Ангелов, ЖС, 62. – Бачо, той заспа, замъкни го в дюкяна. Напил се е здравата! Бачо се помъчи да го повлече, но не успя. К. Петканов, ОБ, 163.
2. Разг. Отнасям, откарвам нещо някъде; завличам. Една едра риба лакомо се спусна върху перата и ги замъкна със себе си под водата. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Без да иска, той си спомни, какво му бе разказала майка му – че го е родила тук някъде, при Стублата, когато дошла да си замъкне нарамък дръвца. Ст. Даскалов, СЛ, 6. Прътът ще падне заедно с него във водата, бързите струи ще го замъкнат под ледената кора. П. Вежинов, ЗЧР, 114. Ето ни най-сетне пред една полуразрушена запустяла кошара в Лялинското поле. Нямаше нито врати, нито прозорци. Всичко беше замъкнато вероятно за други, много по-належащи нужди. Сл. Трънски, Н, 173.
3. Разг. Неодобр. Завеждам, закарвам някъде някого, обикн. насила, без той да желае; завличам. – Сигурно ще ни карат в града. – Виж това не е хубаво – заклати глава Димо. – Ако ни замъкнат там... Г. Караславов, Тат., 170. – Тя иска Никола Рилски, нали? Както виждаш, не съм сляп. Нали затова ме замъкнахте на оная глупава вечеринка? К. Петканов, В, 135. Покани ме да се запиша в местния хор и дори ме замъкна два пъти на спявка. К. Калчев, ДНГ, 29. – Ще ви кажа със своя старчески ум, момчета, че най-добре ще бъде да ви замъкна аз вас в Троян. Л. Стоянов, Б, 177.
4. Прен. Разг. Пренебр. С поведение, идеи, възгледи увличам някого след себе си; повличам, завличам. Хвана се с този човек, а той го замъкна по лошия път. Δ Замъкна сестра си със себе си в чужбина.
5. Прен. Разг. Неодобр. Вземам нещо чуждо и не го връщам обратно; присвоявам, открадвам, завличам. Миналата година от същото това село тя [Лиса] замъкна пет кокошки и един глупав петел. Какъв пир беше тогава, какво богато ядене падна! Г. Караславов, СбХ, 133. – Каквото е докарано снощи, да се раздаде! – Нищо не е докарано! – Ааа! Искате да го замъкнете довечера и утре да ни давате огризките! – извика една жена. Г. Караславов, ОХ, 437. замъквам се, замъкна се страд.
ЗАМЪ̀КВАМ СЕ несв.; замъ̀кна се св., непрех. 1. Трудно, мъчно отивам или стигам донякъде; завличам се, довличам се, затътрям се. Как тъгуваше старицата за дъщеря си, как ѝ се искаше да иде да я навести, но нямаше с какво да се замъкне дотам, пък и сили вече не ѝ достигаха... Г. Караславов, ОХ II, 308. Илка постоянно поглеждаше през прозорчето и си мислеше: „Как ли ще се замъкна до Лугово в това време?“ К. Калчев, ЖП, 185. Със счупения крак едва се замъкна до болницата.
2. Прен. Разг. Грубо. Махам се отнякъде; запилявам се, завличам се, пръждосвам се. Филев каза: – Трябваше ми само Сали. – Замъкна се нейде дядото... няма го – отговори Фатма. Б. Несторов, АР, 52. Замъкна се някъде по дяволите.
3. Прен. Разг. Грубо. Отивам някъде, обикн. при изразяване на отриц. отношение към извършваното действие; помъквам се, завличам се. През онази есен, когато освещаваха паметника на Шипка-балкан, се замъкнахме и ний, цялото село го речи, с жените и дечурлигата. Чудомир, Избр. пр, 86. Баба все стоеше край пътя и кого къде зърнеше – разпитваше го за чичо. – Сигурно е от републиканците... По Радомир и Владая се замъкнаха някои, може там да е и вашият. Кр. Григоров, Н, 211. Като се замъкнеш у съседите, стоиш с часове.