завлѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време завлѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време завлѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време завлѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време завлѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време завлѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време завлѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време завлѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време завлѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време завлѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време завлѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време завлѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение завлѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение завлѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие завлѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие завлѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие завлѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие завлѝчайки - деепричастие завлѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие завлѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие завлѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие завлѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие завлѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие завлѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие завлѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие завлѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие завлѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие завлѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие завлѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие завлѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие завлѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие завлѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие завлѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие завлѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие завлѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие завлѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. завличам
- - Завличай си мъглите
ЗАВЛЍЧАМ, -аш, несв.; завлекà, завлечèш,
мин. св. завля̀кох, завлèче, прич. мин. св. деят. завля̀къл, -кла, -кло, мн. завлèкли, прич. мин. страд. завлèчен, св., прех. 1. С известни усилия чрез теглене, влачене, мъкнене занасям, закарвам нещо или някого в безпомощно състояние до определено място; замъквам2. – Фок, Фок! – викаше Хаджият, като завличаше из стълбите Бръчкова за ръка. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. Райчо се изплаши. Той ускори крачките си. И те [скитниците] ускориха своите. Изведнъж Райчо усети, че го хванаха за лактите и го завлякоха в страничната тъмна улица. Д. Габе, МГ, 49. Бимби я улови под ръка и завлече обратно към бара. Д. Димов, Т, 114. Кера подкара магарето напред, но мъжът я хвана за ръката, насила я смъкна от самаря и я завлече в гората. К. Петканов, ОБ, 94. // С влачене, мъкнене отнасям, откарвам нещо някъде; замъквам2. След като завлякоха каруцата, Христо и Черньо потънаха в работилницата. Ст. Марков, ДБ, 52.Виж повече2. Взимам насила и отмъквам, отвличам някого някъде; замъквам2. Дойчиница плаче пред стаята, дето е пашата завлякъл дъщеря ѝ. П. П. Славейков, КП ч. III, 315. Павлина? И с нея се срещна и веднага я загуби. Наско също. В кой ли лагер са го завлекли! М. Грубешлиева, ПИУ, 240. Били отвлечени хиляди роби. В робство завличали не само пленниците войници, но и голяма част от населението на завзетите земи. Ист. V кл, 35. // Водя, завеждам или закарвам трудно, насила някого или нещо някъде; замъквам2. Той не искаше да дойде на „Надежда“. Далеч от България – кой знае къде ще ги завлекат. Д. Добревски, БКН, 110. Този Димитър беше от ония селски хитреци, дето гледат все да поизклинчат и да послъжат. За него разправяха, че като закарал да продава кравата си на пазара, с нея завлякъл и черния си едър вол. Кр. Григоров, Н, 27. – Тия разбойници, горнекрайчани, ще завлекат на митинга си и дърварските магарета. Ив. Вазов, Съч. VII, 101. Троянците завлекли коня в града и пак затворили вратите градски. Г. Йошев, КВИ (превод), 57.
3. За природни стихии, обикн. вода, дъжд и под. – нося, отнасям със себе си, с течението си. И стана гората бранище. Защото без нея снеговете и водите щяха да завлекат селото. А. Дончев, ВР, 127. Затова има огън и вода – огънят да опожарява, а водата да завлича. К. Петканов, ДЧ, 437. Тия рилски лавини се подхлъзнуват от върховете, с голяма бързина се търкулват по склона, като ломят и завличат със себе всичко, що им се улучи на пътя. Ив. Вазов, Съч. ХV, 42. Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна, / .., / и излиза от коритото, и завлича, мътна, пакостна – / къщиците, и градинките, и добитъка на хората / в родния ми град? Е. Багряна, ВС, 36. Лист отбрулен, бог знай де го / вятъра завлече. П. К. Яворов, Съч. I, 16. // Покривам, застилам с пясък или тиня; затлачвам. Пороищата са изровили и завлекли пътищата. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Някои ниви бяха полегнали от дъждовете. Реката беше завлякла долния край на една нива. Ем. Станев, ИК I и II, 160. Ветрец повея, / дъждец зайде, / порой протече, поле завлече. Нар. пес., СбВСт, 249.
4. Прен. Довеждам, докарвам някого до някакво положение или състояние. В гласа му прозвуча такава болка, че Кондарев изведнъж разбра болезненото честолюбие на тоя чудак. „Такова честолюбие дявол знае докъде може да го завлече“ – мислеше той. Ем. Станев, ИК III и IV, 382. По-рано връзвахме двата края, ами сега и единия не можем да завържем. И сме я отпуснали, един господ знае къде ще ни завлече... Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. – Към какво и накъде ще ме завлече тази страшна мисъл? В. Друмев, И, 19. „Гледай, му каза тя, доде чак та завлича твойта наклонност.“ Ч, 1875, бр. 11, 502.
5. Прен. Разг. С поведението, идеите, възгледите си увличам някого след себе си; замъквам2. Настъпват, проправят си сами път през булеварда и стройният им ход и песента им волна завличат със себе си не един невръстен младенец, а често и старец. П. Тодоров, И II, 15. Той е търговец. Влезнал е, дето му е мястото, гледа и други да завлече там. Г. Караславов, Избр. съч. I, 274. Също и радикалите – въпреки своето „работническо приятелство“, поради което могат да завлекат след себе си няколко работници, си остават една партия на дребни селяни и занаятчии. Г. Георгиев, Избр. пр, 490.
6. Разг. Взимам за себе си, присвоявам, не връщам (пари, вещи, имущество); замъквам2. От кого не си взел, да не си направил борч! Само когото не си видял, него не си завлякъл, мюхлюзино! Й. Йовков, ЧКГ, 217. – Имаш да ми даваш вече над пет хиляди. – Ще ти ги върна, като продам тютюна. Завлякъл ли съм те досега? – Искам полица. Д. Димов, Т, 165. – Когато срещаше Кожухарова, който завлече толкова хора и направи пари, не те ли хваща яд на него? – Хваща ме завист. Д. Немиров, БЛ, 32. // Ограбвам, задигам нещо. Тези бежанци, разлютени и сърдити на българите, налитаха върху дервентските имоти, завличаха и плячкосваха всичко каквото им попаднеше. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 42.
7. Диал. Заравям с брана посята нива; браносвам. – Къде ора днес? – В Сусамдере. – Имаше ли много рала? – Нямаше, само Пендевите видях. Оставих ги да завличат. Чудни хора, с рала орат и пак завличат. К. Петканов, Х, 41. До разсъмване те изораха нивите на кулака Дрондо .. Семе, семе ни трябва за Дрондовите ниви... Готови са. Още да ги засеем и да ги завлечем... Кр. Григоров, Н, 31. Събрали са кучето, свинята, лисицата, вълкът и котката, взели една нива и я посели на ортак. Свинята казала: „Аз ще я сора [ора]“. Лисицата: „Аз ще я завлека с опашката си“. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 331. завличам се, завлека се страд.
ЗАВЛЍЧАМ СЕ несв.; завлекà се св., непрех. 1. Трудно, мъчно отивам или стигам донякъде; довличам се, замъквам се. Желю стана бавно, полюля се и като сянка се завлече в другата стая. Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. Дядо Антип се сгромоляса на земята и изгуби съзнание. Надойдоха жътвари, отнеха го и го заливаха с вода, докато се съвзе. Вечерта едва се завлече в село. Ил. Волен, БХ, 76-77. – Тръгнал съм да гоня Завоя на Черна. Как ще се завлека дотам с един крак, не зная. А. Каралийчев, СР, 10.
2. Разг. Грубо. Махам се отнякъде, отивам някъде; пръждосвам се. Майката се замоли сподавено. – Стига пък ти, сти-га... Сто пъти по-добре да се завлечеш към гостната! Д. Калфов, Избр. разк., 14. Ето, омъжих се, на чужда къща отидох, не мога... Добре, че той се завлече в казармата да не го гледам. Омразен ми е!... И. Петров, НЛ, 214. – Веднъж се скарахме и аз толкоз пламнах против него, щото, като извадих пищова си от пояс, изкрещях му, да се завлече по дяволите, а то инак, че ще го убия като куче. Св. Миларов, СЦТ, 179.
3. Разг. Грубо. Отивам някъде (при изразяване на отрицателно отношение към извършваното действие); замъквам се. Като се завлечеш у тях – мярка нямаш. Стоиш с часове. Δ Пак са те завлекли у съседите на празни приказки.
◊ Завличай си мъглите. Разг. Грубо. Махай се, иди си. – Я стига си дрънкал! .. Завличай си мъглите! Хайде! Н. Хайтов, ПЗ, 75. Завличам / завлека в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам. Немилостивата болест, която отдавна глождаше организма на Любена и която по-после го завлече в гроба, го търти на леглото. Ив. Вазов, Съч. ХII, 164. Той беше спечелил отдавна зародиша на болестта, която го завлече тъй рано в гроба. К. Величков, ПССъч. VII, 34. После дойде войната, която отне единия му син; другата война завлече жена му в гроба, убита от скръб и болка по децата. П. Михайлов, ПЗ, 25. Завличам / завлека очи. Диал. Обикн. в св. Задремвам, заспивам. Тъкмо бях завлякъл очи, Савата тихичко се отлепи от гърба ми, стана, отиде да провери и пак се върна и се сви. Д. Калфов, Избр. разк., 220. И щом се стъмни, събу си обущата и чорапите, протегна се на канапето и в един миг завлече очи и захърка. Д. Калфов, Избр. разк., 141.