издълбо̀ко -
ИЗДЪЛБÒКО нареч. 1. От голяма дълбочина, от голямо разстояние отдолу нагоре отвесно по отношение на земната повърхност; отдълбоко, издъно.
Тракторните плугове бяха обръщали издълбоко земята, хвърляни бяха торове. Н. Тихолов, ДКД, 53. Цяла нощ не мигнаха двамата от вълнение. Те се додумваха как ще я [нивата] преорат издълбоко, ще изпръхне чернозема през зимата, па запролети ли се, като я насадят с царевица. Кр. Григоров, Н, 40. И – и една подир друга граната / денем и нощем орат ли орат; / те издълбоко превръщат земята – / тежък да бъде на жетва плодът! К. Христов, НН, 51.Виж повече2. В съчет. с гл. въздъхвам, дишам, кашлям и под. От дълбочина по-голяма от нормалната, по-силно от обикновеното (въздъхвам, дишам и под.); дълбоко, издъно. Най-сетне той [лопатарят] успява да се изкашли издълбоко, не обръща внимание на тънката струйка кръв, която е потекла от носа му. П. Спасов, ХлХ, 217. Той наду гърди, набра издълбоко въздух и търти презглава към Сухата пещера. Ив. Хаджимарчев, ОК, 319. Но се виждаше как дишаше издълбоко, рамената ѝ ту се издигаха едва-едва, ту спадаха. Д. Талев, ПК, 339. – Обичам те аз, Ненко, и още повече от напреди те обичам, ами дядо... ех! – И тя, недоизказала думата си, въздъхна издълбоко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 141. – Навярно те ще се върнат по-късно. – Кои те? – Жана и годеникът ѝ. – И годеникът ѝ? – издълбоко изпъшка Беров и хвана челото си. Д. Кисьов, Щ, 211. Свещеникът запали цигара, смукна издълбоко и продължително, па продължи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 69.
3. За звучене – с нисък тон, плътно, наситено, гръдно. Изведнъж му се стори, че това е Етъра и вече не ромони, а бучи издълбоко както при разлив пролетно време или след проливен дъжд. Ст. Загорчинов, ДП, 206. Людете наоколо се умълчаха. Тогава Никитич дръпна едрата си глава назад, та косите му легнаха чак на гърба, и се разля нашироко мощен глас – кънтящ издълбоко, плътен. Д. Талев, ПК, 399. Събо се спря и повдигна ръката си, като да наложи мълчание. И подчинявайки се сякаш на неговите думи, зашумя пак глухо и издълбоко лесът. Ст. Загорчинов, ДП, 40.
4. Прен. Разг. В много висока степен, много силно; дълбоко. Той не би се чак толкова много тревожил, ако да нямаше друго, което издълбоко и лично да го заплашваше. Ст. Дичев, ЗС II, 527. Генко беше ергенин, за него освен бащата, нямаше кой да жали издълбоко. Г. Караславов, ОХ II, 435. Въкрил тръгна унесен в своите мисли. Тъй му се искаше сега да се поразговори с някого за онова, което видя преди малко, което преживя и което сега така издълбоко го вълнуваше. Г. Караславов, ОХ II, 382.
5. Прен. Разг. Задълбочено, сериозно, по същество; дълбоко. Ала когато напокон започна издълбоко да мисли върху онова, което ще стане, при тия мисли и представи по едно време и у него неусетно взе да се явява едно колебание. Т. Влайков, Съч. III, 291. – Нещо кроят, но изглежда, че и те са се объркали без тебе! Щом нервничат, значи, че им пари под краката! Трябва по-издълбоко да се проучи. К. Калчев, СТ, 247. Никой не се залавяше да издирва издълбоко отде е тази промяна у Аго, а гледаха по-скоро да си правят смях с него. Й. Йовков, АМГ, 16. Личи си, че не познава издълбоко селския бит, полянките, тревките. Ст. Даскалов, СЛ, 187. Бъдещият историк ще трябва също така издълбоко да проучи въпроса за пораженията, които фашизмът нанесе върху културния живот – върху художествената мисъл, и още по-специално – върху писателя. Челкаш, ОП, 39.