изця̀ло -
1 изключително - съвсем - напълно - изцяло 2 съвършено - безусловно - съвсем - напълно - изцяло - абсолютно (книж.) - докрай - всецяло (книж.) - досущ (книж.)3 окончателно - съвсем - напълно - изцялоВиж повече
ИЗЦЯ̀ЛО нареч. 1. До възможната крайна степен, до възможния краен предел; напълно, съвсем.
Правителства, които се наричат „християнски“, забравят изцяло своя бог и лицемерно разпокъсват един народ, заслужил свободата, векове клан и унищожаван. С. Радев, ССБ I, 8. Допускаше известна близост в отношенията си със слугата, на когото вярваше изцяло. С. Яневска, РБ (превод), 14. Сградата функционира до края на XIV в., след което е изоставена и изцяло разрушена. Археол., 2009, кн. 3–4 [еа]. Гъсениците предпочитат по-младите, сочни листа. Те ги нагризват периферно или унищожават изцяло. Земя, 2016, бр. 22 [еа]. Като клетка нека да разтворя / с две ръце сърцето си изцяло, / като твойте прости, мъдри хора / да поема пътя отначало. Д. Габе, ЗП, 42.Виж повече2. В целия си обем, състав, размер, в цялото си количество; без остатък. Тогава той сам ще си налива вино и ракия и като не плаща кирия за механата, всичката печалба изцяло ще остава за него. Т. Влайков, Пр I, 104. Напролет полето е изцяло в рухото на зеленина и цветя, а заснежените витошки върхове му се усмихват отблизо, залени със слънчев блясък. Л. Мелнишки, ПП, 6. Те [колоидните разтвори] имат слаба електропроводимост – при пропускане на електричен ток през колоидни разтвори колоидното вещество се пренася изцяло на единия или другия електрод – явление, което се нарича електрофореза. Хим. VII кл, 1950, 56.
3. В пълнота, в подробности, от всички страни; всецяло, всестранно. Учехме се, четяхме книги... После и сами влязохме в живота, но и в това отношение Русия е необятна – никой не може да я изучи напълно, да я познава изцяло. Д. Талев, ПК, 203. Въпросите на дядо Паскал следваха един след друг. Разпитваше за всичко, въобще с въпросите си изцяло обгърна живота в отдавна напуснатата от него родина. Г. Белев, КВА, 283. Познатите улици бяха придобили нов образ – някакво антично достойнство на пълна изоставеност. Но първите лъчи на слънцето почнаха да изтриват вече тоя образ и нищетата лъсна изцяло, гола и безутешна – без никакви труфила на изкуство и поезия. К. Константинов, ПНП, 34.