Основна форма: изка̀чване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

изка̀чване - единствено число, нечленувано
изка̀чването - единствено число, членувано
изка̀чвания - множествено число, нечленувано
изка̀чванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 изкачване - слизане
2 изкачване - спускане
3 изкачване - спущане

Резултати от: Речник на българския език

ИЗКА̀ЧВАНЕ1, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от изкачвам1 и от изкачвам се. Дара, преобръщана като дъвка между челюстите на лавината, преживява наново първата нощ след първото изкачване на скалата: всичко ѝ се върти, пропасти, отвесни каменни стени. Бл. Димитрова, Лав., 115. По-нататък пътят с леки изкачвания и спускания по склона на Песоклива вапа излиза на гърба, който се спуска към водослива на р. Ропалица и р. Грънчарица. М. Гловня и др., Р, 122.

ИЗКА̀ЧВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от изкачвам2 и от изкачвам се; откачване.

Виж повече