изкова̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изкова̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изкова̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изкова̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изкова̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изкова̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изкова̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изкова̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изкова̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изкова̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изкова̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изкова̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изкова̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изкова̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изкова̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изкова̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкова̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изкова̀вайки - деепричастие изкова̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изкова̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изкова̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изкова̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изкова̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкова̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изкова̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкова̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изкова̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изкова̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изкова̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изкова̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изкова̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изкова̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изкова̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изкова̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изкова̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изкова̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; изковà, -ѐш,
мин. св. -àх, св., прех. 1. Изработвам чрез коване. Калфите и чираците изковаваха от медните плочи сахани, тепсии и гюмове. Д. Спространов, ОП, 329. Проклет да бъде оня демон, който научи човека на братоубийство, проклет да бъде оня час, в който човешката ръка изкова страшен меч, вместо работен плуг! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 227. И неговият занаят е хубав. Сложи парче желязо в огъня, а след това от него и роза може да изкове, и каквото си иска друго. П. Константинов, ПИГ, 141. Ще изковеш за дъщеря ми един златен пръстен. Ще го украсиш със златна жичка – тънка да бъде якичката – като зъмче да се навие край пръстена. А. Каралийчев, ПГ, 104.Виж повече2. Прен. Създавам, сътворявам. Той [духът на резигнация и разочарование] бе несъвместим с младежките пориви и идеали, които трябваха на моето поколение, извикано на борба, орисано да изковава бъдещето. Ив. Вазов, Съч. IX, 205. Бешков е един от зрелите наши художници, който умее да открива индивидуалното, личното в своите герои, онези детайли, що изковават неповторимото в човешките характери. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 105. Мое неспокойно поколение, / труден път ти в мрака извървя, / в благородно, истинско горение / светлата си вяра изкова. Мл. Исаев, ЯД, 5. // Съчинявам, измислям. – Невидяло ти се повторията! Пустата тая дума, отде я изкова. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Някъде по средата му тъмнееше Меричанската кория. Там Калудов бе изковал една от легендите за себе си, която сега му разтваряше министерските врати. К. Колев, М, 52. Срещу него са изковани нови две обвинения. Мак., 1927, бр. 342 [еа].
3. Диал. Отковавам (Н. Геров, РБЯ). изковавам се, изкова се страд. Всеки офицер има свое мнение и това негово мнение се изковава от традициите на нашата войска. Д. Кисьов, Щ, 118. Под майсторските удари на бакърджиите се изковаваха лъскави котли, тенджери. П. Здравков, НД, 15. Настъпил е исторически прелом. Изковава се новата щастлива съдба на народа. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 309.