изкору̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано изкору̀бения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изкору̀беният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изкору̀бена - единствено число, женски род, нечленувано изкору̀бената - единствено число, женски род, членувано изкору̀бено - единствено число, среден род, нечленувано изкору̀беното - единствено число, среден род, членувано изкору̀бени - множествено число, нечленувано изкору̀бените - множествено число, членувано
ИЗКОРУ̀БЕН, -а, -о, мн, -и.
Прич. мин. страд. от изкорубя и от изкорубя се като прил. 1. За дърво – който е с хралупа, коруба на стъблото или с изпъкналости по стъблото. На места тя [пътеката] прекъсваше по някое пенесто поточе и ни принуждаваше да минаваме по изкорубени, случайно повалени дървета. П. Михайлов, МП, 90–91. По ниския бряг като в строй са се наредили старите изкорубени върби с увиснали клони. М. Марчевски, П, 211. На мегдана под старата круша се беше спрял един вол и упорито чешеше шията си ο дебелото изкорубено стъбло на крушата. К. Калчев, ЖП, 159. Изкорубена липа. Изкорубена черница.Виж повече2. Прен. Разг. Който е с извита (изпъкнала или вдлъбната) форма. Тихо светнаха вечерните звездици по изкорубения небесен свод, под който спотаено глъхнеше замраченото поле. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 29. Отвън, стряхата на черквата е извита, а под стряхата високо, на самата изкорубена стена е нарисуван Свети Николай. А. Каменова, ХГ, 56. Светеше равна синкава светлина, но още нищо не се движеше по него, само някакви фигурки бяха изрязани на изкорубеното му стъкло [на телевизора]. Г. Мишев, ЕП, 36. Високото му [на дядо поп], правилно изкорубено чело бе малко закрито под вълнестия калпак. М. Георгиев, Избр. разк., 151. И докато Милан Къндак беше цял великан, Шойлев беше доста дребен човек, мършав, с изкорубени плещи. Д. Талев, ПК, 321. Изкорубените им гърди често раздираше остра, неприятна кашлица. Д. Спространов, ОП, 42.
3. Прен. Който е крив, изметнат. Този стар хотел с изкривени стълби, с терасовиден коридор и изкорубени тавани напомняше за Възраждането, за старите ханове, за керванджии. Й. Радичков и др., ГСП, 144. Селяните делегати заеха своите места на изкорубените посивели от времето скамейки. Д. Линков, ЗБ, 80. По един изкорубен улей, обрасъл с мъх и лишей, водата се пускаше да движи камъните [на воденицата]. Д. Спространов, С, 180. Когато тя [хубавата Аница] отвори вратата и застана на прага, в прихлупената и душна стая стана така светло и приятно, сякаш някой бе вдигнал тавана с изкорубените греди. И. Петров, ОЗ, 76.
4. Прен. Който има грапавини, издатини и вдлъбнатини по повърхността си. Край блатото, по изсъхналата тиня, нацепена на хиляди изкорубени плочки, подскачаше лениво водната жаба. П. Бобев, ГЕ, 34–35. Улиците бяха още синкави в дрезгавината, но зад изкорубените пръстени стени вече се долавяше суетнята на новия ден. Б. Райнов, ДВ, 286. Напуснахме града в полунощ с лека кола не по главното, асфалтирано шосе, а по друг, стар, изкорубен път, който отдавна вече не се използуваше. Н. Драганов, ТМС, 122.