крѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * крѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член крѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член крѝва - единствено число, женски род, нечленувано крѝвата - единствено число, женски род, членувано крѝво - единствено число, среден род, нечленувано крѝвото - единствено число, среден род, членувано крѝви - множествено число, нечленувано крѝвите - множествено число, членувано
1 виновен - крив (прен.) - виноват (разг.)2 извит - крив - изкривен - закривен 3 крив - изкривен - изметнат - изкорубен (прен.)Виж повече
- 1. крив
- - Вземам/взема кривия път
Виж повече- - Вървя по криви пътеки
- - Вървя по крив път (по криви пътища)
- - Гледам с криво око
- - До крива пътека
- - До кривата круша
- - Захващам/захвана кривия път
- - Излиза ми/излезе ми крива сметката
- - Койчо от Койнаре <с кривото магаре>
- - Криви дърва
- - Криво дърво
- - На крив път съм
- - Ненчо ти крив
- - Нося кривите дърва
- - Оправям/оправя кривите дърва
- - Отвръщам/отвърна от кривия път
- - Отидох до крива пътека
- - Подсмяла се кука на криво дърво
- - Присмяла се кука на крива бука
- - Присмяла се кука на криво дърво
- - Света ми е крив и целият свят ми е крив
- - Стигнах до крива пътека
- - Стоварвам/стоваря кривите дърва върху гърба
- - Тръгвам/тръгна по крив път (по криви пътища)
- - Хващам/хвана кривия път
- - Ходих до крива пътека
- - Ходих до крива пътя
- - Ще ида до крива пътека
- - Прав ти път, крива ти пътека!
КРИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За линия, очертание — който не е в една посока, а сменя посоките си. Противоп. прав. Фенерите пръскаха умряла светлина по зидовете и дюкяните, на криви линии наредени покрай тесните улици. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 73. Макар нощта да бе тъмна, Иван се наведе, за да не го забележи противникът и със ситни крачки отмина, закри се в кривата и дълбока линия на окопа. К. Петканов, МЗК, 254. Тя [дълбочината на угарта] беше едва осемнадесет сантиметра, .. При това браздите бяха криви и неугледни. И. Петров, НЛ, 157. Половината от ливадата беше нашарена с дълги и криви откосе. Т. Влайков, БСК II, 174. Аз виждам ивицата крива на реката. Н. Ракитин, С II, 99. Аз всяка сутрин ставах рано и приветствувах кривото течение на реката Янтра и окрестните високи върхове. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. Крив тегел.
2. За път, пътека, река и под. — който променя посоката си със завои, който лъкатуши. Противоп. прав. Край кривите междуселски пътища само тук-таме се мяркат малки нивички. Г. Караславов, Избр. съч. III, 54. Дойчин не го чу, излезе от кръчмата и бърже се изгуби из кривите улици на големия град. К. Петканов, ЗлЗ, 28. По криви, затулени пътеки пребягваха селяни от едно до друго село. Д. Талев, И, 451. Конете затропаха по каменната крива уличка, която леко се издигаше към крепостта. Ст. Загорчинов, ДП, 343.
3. Който е наклонен на една страна, който не е вертикален, не е отвесен. Противоп. прав. Бабата отвори кривото, изплетено от пръти вратниче и излезе на улицата. С. Северняк, ОНК, 90. През няколко хармана стърчеше крив купен, сякаш нарочно се бе навел да гледа стройните Пендеви купени. К. Петканов, СВ, 130. Училището е накривило комин, като ергенин шапката си, .. Но ето, че от незнайно място, върху кривия училищен комин кацна и се обади зловеща кукумявка. Елин Пелин, Съч. V, 45. Улиците зеят, .., между два реда криви, голи и неприветливи стени. К. Величков, ПССъч. I, 4. // За дърво, стебло на растение и под. — който не расте нагоре, вертикално, а е наклонен встрани или се вие, извива. Противоп. прав. Тръносливките, кривите сливи, дивите круши навеждат чорлави клони над политнали плетища и над сламени стрехи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 15. Под големия крив орех на гробищата, седнали на сянка, ковеха косите си Лъжлив Съби и Нено Сенегалецът. Чудомир, Избр. пр, 1. Спряха на кръгла полянка, оградена с къпинаци. Два криви бряста огъваха клони от вятъра. М. Грубешлиева, ПП, 68. Гореше нашата къща. А колко спомени ме свързваха с нея! .. Сега възкръсна пред мен и споменът за кучето Султан, .., и кривата череша, от която паднах и си счупих крака. Сл. Трънски, Н, 287. Подир това взе брадвата, отсече от сухите върхари един крив клон. Ц. Гинчев, ГК, 68. Ми го дочу крива лоза винена, — / „Що се фалиш трандафилу окапанику!“ Нар. пес., СбБрМ, 20-21.
4. Който е с дъгообразна или неправилна форма; извит. И в това време много му се досвидя за дядовите Митови волове, особено за оня, жълтия с кривия рог. Т. Влайков, Съч. II, 121. Той протяга ръка, здрависва се с девойката, свойски избикаля зад тезгяха и се промъква при нея. Дори взема мрежата ѝ, от която се подават криви червени чушки. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29. В черно-зелените клони на боровете подскачаха красиви птички с криви човки, завити като човките на папагалите. Ем. Станев, ПГВ, 106-107. Че си грабна Руска / крива кобилица, / .. / Със бели ми менци / на шадраван отиде / вода да налива. Нар. пес., СбВСт, 119. Велчо приближи оградата и, като забеляза Димовица, показа кривите си и жълти зъби. К. Петканов, МЗК, 8. Горката Бойрянка грозно либе либи — / краката му криви / кату мотовили. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49. Крива тояга. Крив кюнец. Крив нос. // За сечиво, инструмент, оръжие и под. — който е с извито, дъгообразно острие или режеща част. Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса. Ив. Вазов, Съч. XIV, 50. С ръка на кривия си меч, Индже минава между двете живи стени на кърджалиите. Й. Йовков, СЛ, 130. — Гледай къде е захвърлила кривите ножички!. . Д. Димов, ЖСМ, 5. Я подай ми кривите ножове, / да заколя куцото магаре. Нар. пес., СбГЯ, 142. Тръгнали са, .., двама братя, та си носат, .., прави брадви, / прави брадви, .., криви тесли / .. / Да си сечат явор дърво. Нар. пес., СбВСтТ, 22. Крив ятаган. // Диал. За око, очи — който е кривоглед. А най се делеше той [Димо Болярски] по лице: ниско чело, гъсти сключени вежди, вдлъбнати очи, десното от които беше криво. А. Страшимиров, ЕД, 56.
5. Прен. За човек, човешка фигура, тяло — който е с физически недъг, обикн. куц, прегърбен, сакат. Крива Ненка беше друга една сиромашка отверженица на природата с крив кръст. Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Мене например ме задържаха в околийското управление, задето уж съм откраднал пари от Тянката, оня, кривия яйчар от Извор. Г. Караславов, ОХ I, 217. Там вече не дреме с лула в устата добродушната крива фигура на глухия училищен слуга дядо Пене. Елин Пелин, Съч. II, 112. Кривата му и уродлива сянка се изписа върху бялата стена и той се спря под отворения прозорец. Й. Йовков, ΒΑΧ, 62. От крив, и кривоглед, и кривонос господ да пази. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 27. // Диал. За животно — който е куц. — Зайци сте сички, и криви, и сакати кучета, кога нямате сърце да захванете нещо голямо. Н. Бончев, Ρ (превод), 18. Че се створим бел босилек. /—Айде, айде, мала моме! / Че се створим криво яре, / да опасем бел босилек. Нар. пес., СбНУ XI, 14.
6. Прен. За усмивка, поглед и под. — който не е естествен, искрен и с който обикн. се изразява недоброжелателно, лошо отношение към някого или нещо. След половин час уплашеният и пребледнял Хатинов .. с крива, безсмислено мазна усмивка бе доведен от двама войници. Ем. Станев, ИК III, 191. Йоан Александър се поспря малко и пак разходи погледа си между младите боляри. — Не била сладка земя без кръв спечелена? — започна той сега с крива усмивка и остро и сурово зазвуча неговият глас. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Клатушкаше се [чичо Митуш] като пиян, беше посърнал, с помъртвяло синкаво лице, очите му хлътнали, погледът крив. Й. Йовков, АМГ, 155. Като нищо да не е било, той [Аврам] се зае със стоката си, да я подрежда и реди, да пише сметки, да крои планове и не искаше да знае за кривите погледи, които му отправяха преспанци. Д. Талев, ЖС, 461. Те се обичат и вярват, че в новото миньорско селище ще могат спокойно да заживеят заедно, без подмятания, без криви хорски погледи. ВН, 1962, бр. 3283, 4.
7. Прен. Разг. Който не отговаря на истинската, на действителната същност на нещо; неверен, неправилен. Тези унизителни наказания, .., не се обясняват само чрез кривото понятие за методата на възпитанието в оная епоха. Ив. Вазов, Съч. X, 167. — Какво приказваш, мили? — Приказвам, което ще бъде. . Чакай, не вади криви заключения. Ем. Манов, БГ, 202. Кривото и изопачено употребление на чужди думи и изречения, дисхармонията в облеклата на лицата, . ., от тоя род изобщо са средствата, до които писателят е прибягнал в „Криворазбраната цивилизация“ за да произведе смях. К. Величков, ПССъч. VIII, 133-134. Моля убедително, да ма простят сички ония наши съотечественици, на които споменавам имената в книгата си и които съм нападнал неправедно, по криви сведения може би. З. Стоянов, ЗБВ I, 17. За да се избягнат всякакви криви тълкувания по въпроса за таланта, с който се свързва художествената форма, бих искал да подчертая още веднъж това, което впрочем е ясно и от изложеното досега: голямото художествено дело е плод не само на таланта. Г. Цанев, СИБЛ, 375. Не бивай предразсъдъчен против някого, защото каквото и да направи някой, ти не ще го арести, понеже ще го мериш с крива мерка. ИЗ 1877, 172. // За изчисление, сметка — който е неточен, погрешен. — Мъчно ми е, че изиграх на времето бати, че оставих децата му да гладуват. . — Когато се помина бати, аз показах крива сметка. Изкарах го борчлия. Й. Йовков, ЖС, 147. За да се изпълни докрай „програмата“ на народната партия, на г. Тодоров трябаха, според кривите му сметки, 50 милиона. Бълг., 1902, бр. 532, 2. // Остар. Който съзнателно е представен не такъв, какъвто е всъщност; изопачен. — И надумала, че аз съм те била накарала да правиш сега mue премени на Тинка. . Гледай ти сега, каква е мама! — подзе с болка на душа Колчо, .. — Защо да хорати такива криви приказки? Това нали си е моя работа! Обичам си да ми е пременена невястата и права ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 251. Всичките възражения на Фуатовото писмо са основани връх рапортите от Русе, които рапорти не са друго освен кривите разказвания на турските шпиони. ДЗ, 1867, бр. 3, 11.
8. Прен. Разг. Който не съответства на приетите норми, ред, морал и под. Като се поставяше на тая точка, почтеният старец виждаше още един куп работи криви и неприлични. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Пред общината все по-често и по-често започнаха да се купчат ясени. Те протестираха за кривото раздаване на оскъдните наряди. Г. Караславов, ОХ I, 380. Децата научават добри думи и правото им произношение толкова скоро и лесно, колкото скоро научват неприлични думи и едно криво произношение. НКАФ (превод), 90. — Можете да хващате по света, пък аз .. ще се въртя тъдява, дорде стои къщата. .. С голи ръце нищо не става .. Тоя крив свят трябва да се промени .. Две топли сълзи опариха ръката ми. Кр. Григоров, Н, 190. Истината винаги била чиста и ясна, само кривите дела обичат тъмнината и неясността. ПБ, 1877, бр. 74, 286. // Който постъпва нечестно, неморално. Кривиот (грешнио) човек и от сенката се боит. Послов., СбНУ IV, 220. Ако имаш криви другари и ти скоро ке станеш крив. Послов., СбНУ IX, 188.
9. Прен. Разг. За човек или за човешко поведение — който е недобър, недружелюбен, отблъскващ. С касап Стоянка не можеше да се „озлащисаме“. Крив човек брей .. Ще си пропъди мющериите. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Но Василий бил крив човек, винаги сърдит и намусен. ВЦ, 1888, кн. 20, 13. //За дума, изказване — който е изпълнен с лошо, недоброжелателно отношение към някого или нещо, който обижда, наскърбява някого или нещо. Като ме видя, мама започна да хока и пустосва, но някак си мереше клетвите, за да не предизвика баща ми, който бе потъмнял и чакаше само някаква крива думичка, за да си отпусне ръката. Ал. Гетман, ВС, 9. — Тя [Ния] не може сама; .. Тука требва да е тя, по-близу до мене. Може да съм ѝ казвала и по некоя крива дума аз, ама. . ето, майка съм, зло никога не съм мислила. Д. Талев, ПК, 762.
10. Прен. Разг. Като сказ. опред. Който има вина за нещо или пред някого; виновен. Доказателствата за виновността на Младена бяха така ясни и необорими, щото сам защитникът .., го счете за крив и се ограничи да иска за подсъдимия не оневинение, а по-слабо наказание. Ив. Вазов, Съч. VII, 130. — Счупих джамаданата! — каза тя [Даринка]. — Ама Йончо е крив! Каква хубава беше.. Колко пъти съм му казвала да я премести. Й. Йовков, ПГ, 82. Неясно и неопределено някак у нея се промъкваше гузната мисъл, че може и тя донейде да е крива за това, дето така лошо се свърши всичко туй. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 310. — Върви пак на училище. — Срам ме е — изпъшка Шериф .. — Защо ще те е срам — по-бодро заговори тя. — Ще си дойде Иван, ще се разберете. Какво ти са криви другите? В. Ченков, ПС, 66. Ти искаш да ни лишиш от последната обективна причина. Дъждовното време за нас е спасение. Закъсаме ли с плевитбата — дъждът виновен, забави се копанта — времето криво, необрани марулите — все кишата виновна. ВН, 1961, бр. 3039, 4. — Не съм крив аз, когато на тебе и през плет не се е мярвало как се вършат общи работи. П. Тодоров, Събр. пр II, 352-353. Киневица трепереше от гняв. — Много си хитра! — Че какво? — сви набитите си рамене Доца. — Аз да не съм крива, че има война! Г. Караславов, ОХ II, 401. Не е крив, който изяда два зелника, ами оний, който му ги дава. Погов., БO,1846, бр. 4, 4. ● В риторичен въпрос и обикн. с лич. местоим. в дат. — Кой му крив. Като пий и като не знай що прави, не парите му, ами и дрехите от гърба му ще вземат. Й. Йовков, ЖС, 139. — Махнете се от главата ми! От вас човек работата си не може да гледа, както трябва. — Кой ти е крив, когато каишът не ти е здрав? — поиска да го ядоса Ивана. К. Петканов, МЗК, 78. — Не ни стигна хляба. — Не стигна .. Е, да бяхте се родили богаташки деца, тогава щеше и да ви артиса. .. Сега кой ви е крив? Ст. Чилингиров, ХНН, 202. — Дадоха ми го жив, по пътя умря човекът. .. Аз какво съм крив? .. Тъй му било писано! Л. Стоянов, X, 64.
11. Като същ. кривият м. Човек, който се занимава с нечисти, лоши дела, който е неморален, нечестен, непочтен, лош. Правият с правда право добива / кривият с кривда посрамен бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Правият се смее, кривият се крие. П. Р. Славейков, БПII, 74. кривата ж. Диал. Криво хоро. Той беше и майстор на играта. Като я приситни, приситни, .. Кога зафане пък кривата, мож ли да му се нагледаш? Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 461. кривото ср. Разг. Лоши, нередни или безнравствени дела; грозното. Мълвата за царевото решение да се ожени за еврейката от чисто похотливи причини туряше венец на тая бъркотия в понятията за правото и кривото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 132. Но стана така, че Кузмин изпита и на свой гръб кривото и лошото в живота, и това му отвори съвсем очите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. Бориш се за право, / и кривото пъдиш: / тук печелиш дружба, там враждата въдиш. Хр. Белчев, Избр. съч., 61. Правото иска да го караш, кривото само върви. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74. Правото иска да го разправят, кривото е по-чисто. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 74.
◊ Алгебрична крива (съкр. крива) Мат. Графично изображение на функция; графика. Клод Алексис Клеро (1713-1765) е бил само на 12 години, когато написал труд върху алгебричните криви от четвърта степен. Матем., 1966, кн. 6, 44. Балистична крива. Спец. Крива линия, която се очертава при движението на изстрелян куршум или снаряд и на която низходящият клон е по-стръмен спрямо хоризонта. След като двигателят престане да работи, ракетата се движи по балистична крива (като артилерийски снаряд) и достига голяма височина — хиляди километри. Физ. X кл, 1965, 59-60. Затворена крива линия (съкр. затворена крива). Мат. Линията, която описват фигурите: окръжност, елипса, парабола, хипербола. Ако продължим мислено равнината на хоризонта на дадено място до безкрайност, той ще пресече небесната сфера в затворена крива линия, която ще наречем небесен хоризонт на даденото място. Г. Томалевски, АН, 51. Той [снарядът] ще полети около земното кълбо по правилна затворена крива [кръгова орбита]— ще стане малък изкуствен спътник на нашата планета. Р. Радулов, РКВ, 3. Ръбът на цифреника на часовник, ръбът на велосипедно или машинно колело представляват криви затворени линии. Планим. V кл, 1965, 25. Крива войска. Диал. Игра, в която играчите подскачат на куц крак, гонят се, блъскат се и гледат да си надвият един над друг; клендзане. Крива заметка. Диал. Вид везба по полата на риза. Крива игла. Диал. Растението кокиче. Крива линия (съкр. крива) и (остар.) крива черта. Геометрично място на точки в пространството, чиито координати са функции на една променлива. Крива муха. Диал. Стършел. Крива неделя. Диал. Неделята след Коледа и Великден, когато през всичките дни от седмицата не се пости, а се яде блажно. Крив петък. Диал. Петъкът след Коледа и Великден, когато не се пости, а се яде блажно. Не стигнало ни 52 недели, но още са празнуват по някъде, особено в селата, и някои си, измислени празници, останале от идолопоклонническо време, каквито що са: вълчи празници, велики четвъртъци, криви среди и петъци и много други още такива. Ил. Блъсков, ПБ I, 13-14. Крива сряда. Диал. Срядата след Коледа и Великден, когато не се пости, а се яде блажно. През кривата сряда, срещу Сирни заговезни, имаше пет сватби в село. Чудомир, Избр. пр, 19. Крива шия. Мед. Постоянно неправилно положение на главата, най-често вродено, което се предизвиква от едностранно скъсяване на мускулите на шията. Вродена крива шия е резултат от увреждане през време на вътреутробното развитие. К. Рашков и др., ДБ, 134. Крива южина. Диал. Втора следобедна закуска, която се прави обикновено към 5 ч. след обяд. Крив дядо. Диал. 1. Перуника. 2. Самодивско цвете. Цъфнали на Люлин синчец, крив дядо. ПН, 1935, кн. 8-9, 139. Кривия вятър. Диал. Вид западен вятър. Криво гърло. Разг.;Крива дупка. Диал. Дихателна тръба, трахея. Криво лале. Диал. Растението ведрина. Криво момиче. Диал. Дребно полско цвете с начупено коленчато стъбло. От двете страни на пътеката са нацъфтели много цветя: и синчец, и криво момиче, и лайкучка. Т. Влайков, Пр I, 203. Криво огледало. Физ. Огледало (вдлъбнато — сферично, изпъкнало — сферично или параболично), което дава образа увеличен или умален, в зависимост от разстоянието на предмета до огледалото. След това видяха разкривените си образи, отразени в кривите огледала, минаха през огромната въртяща се бъчва без дъно. Ал. Бабек, МЕ, 213. Криво пате. Диал. Птицата гмурец. Криво перо. Диал. Празничен накит, направен най-често от сребро, който се носи от млада жена, като обикн. се закача за възела на забрадката. Стани стани момне ле, отвори ни, / че ти идат добри гости, / добри гости коладници, / и ти носят добър бакшиш, / добър бакшиш криво перо, / криво перо панаирско. Нар. пес., СбГЯ, 205. Отключи сандък кофитра, / извади бяла премяна: / .. / Та ма убаво премени, / па ма убаво накичи. Закачи ми бял косатник, / затакни ми криво перо. Нар. пес., СбНУ I, 352-353. Криво хоро. 1. Муз. Българско народно хоро в такт 11/16, с бързо темпо, при което играчите се хващат един друг за пояс; ганкино хоро, копаница. Свят обичай е за тях, да не се играе хоро, освен криво хоро Лозарско, и то по Лазаровден. Ил. Блъсков, ДБ, 68. 2. Диал. Голямо хоро, обикн. смесено от мъже и жени, което е с много лъкатушения, извивки. Криво оро отдолу играе, та му се края не види. Нар. пес., СбНУ I, 408. Крив рак. Вид морски или речен рак с корем силно съкратен и подвит под тялото, който се движи свободно напред, назад, вляво и вдясно. Telfovsa.
~ Вземам / взема (захващам / захвана, хващам / хвана) кривия път; тръгвам / тръгна по крив път (по криви пътища). Разг. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи, заживявам безнравствено. — .. Къде са младите? Божик е, а ги няма. . — Какво няма да се лъчат, стрино Керо, като и те сами виждат, че не им е мястото сред праведните християни. По крив път са тръгнали. М. Смилова, ДСВ, 101. — Ти, чичовото, ..— си тръгнал по криви пътища и мене това хич не ми харесва. Г. Караславов, СИ, 282. В криво огледало гледам и под. По неправилен, изопачен начин (гледам, възприемам). Влезе ми (засяда ми / заседне ми) в (на) кривото гърло. Разг.; Влезе ми (засяда ми / заседне ми) в (на) кривата дупка. Диал. Казва се по време на хранене, когато залък, троха и под. ми застанат на гърлото и не мога да преглътна. Донесох му чаша вода, той пи и кашлицата му мина, а после ми каза с просълзени очи, че му била влязла троха в кривото гърло. К. Калчев, ДНГ, 132. Чукнаха се. Павката поднесе чашата към тънките си устни, задави се и се закашля. — Люта, а? — засмя се зидарят. — Не, ами. . влезе ми в кривото гърло. Ив. Венков, ХКН, 105. Вървя по крив път (по криви пътища); вървя по крива пътека (криви пътеки). Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено. Смятахме като запасен подофицер ще се оправи, а той все по кривите пътеки върви. Кр. Григоров, Р, 40. В борбата цял народ да хласнете?/ .. Вий по крив вървите път, / по път на жъртвите за онзи дето вее! Π. Π. Славейков, КП ч. III, 28. Гледам с криво око някого. Имам лошо отношение към някого, враждебно съм настроен към някого. Случи се, разбира се, съвсем обратното; българското население захвана да гледа с криво око, дето поповете му седят в един католишки манастир. СбНУ, XVIII, 314. До крива пътека. Ирон. 1. Доникъде (казва се в отговор на питането „докъде отиде (ходи, стигна)?“, за да се подчертае, че не съм успял да стигна дотам, докъдето съм искал да отида и съм се върнал от пътя). Ефтим продължи да шепне: — Стигнах аз до крива пътека и Исидор спря да досипе вода. Ив. Хаджимарчев, ОК, 260. 2. Твърде малко, нищо (казва се в отговор на питането „докъде докара, оправи (работата)?“ или „докъде стигна (работата)?“, за да се подчертае, че нещо започнато не е изкарано докрай или че съвсем нищо не е постигнато в някаква дейност, въпреки че се работи в нея. До (под) кривата круша. Ирон. 1. Доникъде (казва се в отговор на питането „докъде отиде (ходи, стигна)?“, за да се подчертае, че не съм успял да стигна дотам, докъдето съм искал да отида и съм се върнал по пътя). — Ставай .. — ставай, че стигнахме. — Къде? .. — До кривата круша — усмихва се той. Н. Хайтов, С, 118. 2. Твърде малко, нищо (казва се в отговор на питането „докъде докара, оправи (работата)?“ или „докъде стигна (работата)?“, за да се подчертае, че нещо започнато не е изкарано докрай). Излиза ми / излезе ми крива сметката; Крива ми излезе сметката; Сметката ми е крива. Разг. Излъган съм в надеждите си, в очакванията си за постигане на нещо. — Няма да ме убият — дума Куман, — аз ще се преструвам на побъркан. Татарите не бутат с пръст побърканите, защото тях бог закрилял. — Добре го е намислил Куман, само да не му излезе крива сметката. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 208. — Искали сте да си оправите сметката с Конаре, тъй ли? .. — Ами ако излезе крива тази сметка? Ако не се върнете от туй Конаре. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 430-431. Изправям / изправя (оправям / оправя) кривите краставици. Разг. Мъча се, старая се да поправя недостатъците и грешките на някого. — Моят вестник има за задача да дава новини, а не да изправя кривите краставици — каза нетърпеливо Арзухалов. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 58. Кой кому откраднал, кой кому нива преорал и всички — все при кмета, кривите им краставици да оправя! Н. Хайтов, ДР, 132. Кой <е> крив, кой <е> прав. Не се знае кой е невинен и кой е виновен. — Седя, писа ревизия в канцеларията цяла неделя, отиде си и таз беше тя! Кой крив, кой прав, пак не се разбра. Н. Каралиева, Н, 60. Кой е крив, кой е прав — това не е моя работа; аз излагам само моите пътни впечатления. Ал. Константинов, Съч., 221. Койчо от Койнаре с кривото магаре. Шег. Неизвестно кой (употребява се като отговор на въпроса „кой“, когато запитаният не иска да отговори направо, или не знае). — Кой направи това? — Койчо от Койнаре с кривото магаре. Криви дърва, имам (нямам). Разг. Недостатъци, лоши черти (имам, нямам). Ех, имаше и той криви дърва, но поне беше чист пред съвестта си, че никого не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367. Криви сокаци. Разг. Объркани, неуредени, лоши работи. Криво дърво. Разг. Опак, неразбран човек. И той е едно криво дърво, ни се води, ни се кара. Криво и слепо. Диал. Всички, без изключение. Йовано, / лична Йовано, направи ладна меана, / прави висока керхана, / на два пъта, на два друма, / дек върват люди секакви, / дек вървит криво и слепо. Нар. пес., СбБрМ, 107. Криво ми е. Разг. Чувствам се засегнат, огорчен от някого или нещо, обикн. без да съм заслужил. Ha крив крак (крива нога) съм стъпил. Диал. Не съм успял в намеренията си. Какъв си опачина / пък днеска! Види се, отсутра ще си ти / на крив крак стъпил. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 149. На крив път съм. Разг.; Из крив<ия> път съм. Диал. 1. Постъпвам не така, както трябва, за да постигна някаква цел, към която се стремя; действам погрешно, неправилно. Богомилите помогнаха на баща ми при освобождението на отечеството. Из кривия път са, но те са българи. Ив. Вазов, Съч. XX, 40. 2. Застъпвам неправилно, погрешно мнение, твърдя нещо невярно. Споряха дали кобилата е агарянска или ромейска. — И двамата сте на крив път — намеси се третият конник. Ст. Загорчинов, ДП, 421. Ненчо ти крив. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой се оплаква от нещо и му се възразява, че той самият е виновен за положението си. Нося кривите дърва на някого. Диал. Търпя неприятности, мъча се, страдам заради някого. Оправям / оправя (изправям / изправя) кривите дърва. Разг. Мъча се, старая се да поправя недостатъците и грешките на някого. — Твоя работа — отвърна му магазинерът. — Но аз да съм, ще си грабна брашното, па другите да правят каквото знаят. Санким си се наял много, та ще изправяш кривите дърва. Кр. Григоров, ТГ, 102. Казах ти да не се разправяш с нея, не разбра ли, че няма да оправиш кривите дърва. Отвръщам / отвърна (възвръщам / възвърна) от кривия път. Диал. Помагам на някого да се откаже от неморалния, нечестен начин на живот, от лошото си поведение. Ние сме сеячите господни, нам е поверено да възвърнем заблуденото стадо от кривия път. А. Гуляшки, СВ, 97. Сега и ний с покана или с бич / от кривия им път ще ги отвърнем. Ив. Вазов, Съч. V, 136. Подсмяла (присмяла се) се кука на криво дърво; подсмяла се (присмяла се) кука на крива бука. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се подсмива, а самият той притежава същите недостатъци. Правя си (направим си / направя си) крива сметката (сметчицата). Разг. Мисля погрешно; греша. На друго място той се научи, че всички, на които къщурките са застрашени, се готвят за протест .. Говориха, че е необходимо да протестират енергично, смело, без никой да си прави крива сметчица, че по партизански пътища и подлизурство ще се спаси. Г. Караславов, Избр. съч. II, 276. Светът ми е крив; крив ми е светът; целият свят ми е крив. Разг. Много съм ядосан, огорчен от някого или нещо. — Аз бях зле, много зле .. — никъде не можех да се свъртя, никого не можех да понасям. . Целият свят ми беше крив, всички мразех. Г. Караславов, Избр. съч. V, 254. Преди да ме пенсионират, морето ми беше натежало, натежало .. като че го носех на гръб. И ревматизъм ме мъчеше, .. Крив ми беше светът. Ем. Манов, БГ, 53. С крива мярка меря. Остар. и диал. Преценявам нещо неправилно, погрешно, пристрастно. Не бивай предразсъдъчен против никого, защото каквото и да направи някой, ти не ще го аресаш, понеже ще го мериш с крива мерка. ИЗ 1877, 172. Стоварвам / стоваря кривите дърва върху гърба на някого; Стоварвам / стоваря кривите дърва върху (връз) някого. Разг. Струпвам върху някого цялата отговорност, вина за нещо или неприятните последици от нещо.
крив ◊Виждам / видя (гледам) през крив макарон (спагет) нещо. Разг. Не успявам да постигна нещо, да участвам в нещо и др., обикн. поради това, че ми липсват необходимите качества или условия за това. Европа показа, че без да се договорим с нея за реални срокове за затваряне на реакторите, ще видим членство в ЕС през крив макарон. 24 ч/1999/296. За втори път нацтимът ни гледа световно първенство по футбол през крив макарон. 168 ч/2000/36.
крѝми-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Престъпен, криминален, напр.: кримибос, кримидосие, кримиелемент, кримиинвазия, кримиконтингент, кримисъбитие и др.
2. Който е свързан с отразяване, описване на престъпления, криминален, напр.: кримиавтор, кримиинтрига, кримилитература, криминовини, кримиотдел, кримирепортер, кримисериал, кримитрилър, кримифилм и др.