изпа̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време изпа̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпа̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпа̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпа̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време изпа̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време изпа̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпа̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпа̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпа̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпа̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпа̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпа̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпа̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпа̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпа̀свайки - деепричастие изпа̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпа̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпа̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпа̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпа̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпа̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпа̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпа̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпа̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпа̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпа̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпа̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпа̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпа̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпа̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпа̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПА̀СВАМ1, -аш, несв.; изпасà, -ѐш,
мин. св. изпàсох, прич. мин. св. деят. изпàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. За животно – с пасене изяждам всичко докрай; опасвам. Пролет и лете слизаше [кравата] до нивите, в полите на планината, и там правеше големи пакости из посевите. Страшно ги изтъпкваше и за една нощ изпасваше цяла овесена нива. Ем. Станев, ПБГ, 81. Додето дядо Кремен напълни торбата с прахан, Копитко изпасе цяла китка момини сълзи и взе да реве. А. Каралийчев, ПС I, 187.Виж повече2. Като го паса, отглеждам, отхранвам до необходимото развитие добитък. Чуди са, мая майка му, / на що ли Богдан да даде; / .. / Даде го младо овчерче, / та йоди девет годин, / изпасе деветстотин / и девет руди рудици. Нар. пес., СбНУ II, 73. Пасла Магда овни, шилетина, / та изпасла овен с девет рога, / на овено дзвонец от илядо. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 10.
3. Диал. Обикн. за молец – наяждам нещо много. А през тази война те [хората] се научиха къде и как да скътват брашното, за да не мухляса или да не го изпасат молци и други буболечки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 109.
ИЗПА̀СВАМ2, -аш, несв.; изпàша, -еш, мин. св. изпàсох, прич. мин. св. деят. изпàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. Диал. Удрям силно с пръчка, ремък и под. – Ще тръгнем ходом. Чак като наближим на стотина метра от бараките, аз ще свирна. Ще изпашете с бичовете по три четири пъти конете, ще ги пришпорите. Т. Харманджиев, Р, 39.