изпла̀ша - първо лице, единствено число, сегашно време изпла̀шиш - второ лице, единствено число, сегашно време изпла̀ши - трето лице, единствено число, минало свършено време изпла̀шим - първо лице, множествено число, сегашно време изпла̀шите - второ лице, множествено число, сегашно време изпла̀шат - трето лице, множествено число, сегашно време изпла̀ших - първо лице, единствено число, минало свършено време изпла̀шихме - първо лице, множествено число, минало свършено време изпла̀шихте - второ лице, множествено число, минало свършено време изпла̀шиха - трето лице, множествено число, минало свършено време изпла̀шех - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпла̀шеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпла̀шехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпла̀шехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпла̀шеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изплашѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение изплашѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпла̀шил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпла̀шилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпла̀шила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпла̀шел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀шела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀шело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпла̀шели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпла̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀шения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпла̀шеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпла̀шена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀шената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпла̀шено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпла̀шеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпла̀шени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпла̀шените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЛА̀ШЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изплаша и от изплаша се като прил. 1. Който изпитва страх, който е обхванат от страх; уплашен. Със замрели сърца и със затаен дъх гледаха всичко това изплашените жени през междините на прозорците и вратите. Й. Йовков, Разк. I, 109. Слаб, сух, изплашен, механджията тичаше край лудите глави. Ст. Дичев, ЗС I, 542.Виж повече2. Който изразява страх; уплашен. А в църквата жителите на Пелевун, измъчени от страхове, гледаха с изплашени очи към вратата и чакаха да се случи най-страшното. Ст. Сивриев, ПВ, 192. Гърдьо се спря, тоягата се отпусна в ръцете му. А Йона, с изплашено лице и големи черни очи, все го гледаше и се притискаше към Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 135–136. Слънцето препича и аз леко задрямвам. Събужда ме силен изплашен вик. П. Незнакомов, МА, 48. Тя [птицата] се втурна към гнездото и мина над него. Чу се изплашено цвърчене. Ем. Станев, ЯГ, 89.