изпъ̀на - трето лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀неш - второ лице, единствено число, сегашно време изпъ̀не - трето лице, единствено число, сегашно време изпъ̀нем - първо лице, множествено число, сегашно време изпъ̀нете - второ лице, множествено число, сегашно време изпъ̀нат - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀нах - първо лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀нахме - първо лице, множествено число, минало свършено време изпъ̀нахте - второ лице, множествено число, минало свършено време изпъ̀наха - трето лице, множествено число, минало свършено време изпъ̀нех - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀неше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀нехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀нехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀неха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпънѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпънѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпъ̀нал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀налия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀налият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀нала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀налата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀нало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀налото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀нали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀налите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀нел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀нела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀нело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀нели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀натия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпъ̀натият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпъ̀ната - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀натата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпъ̀нато - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀натото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпъ̀нати - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀натите - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ИЗПЪ̀НАТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изпъна като прил. 1. Който е прав, без гънки, изтегнат, обтегнат; опънат. Някои от мъжете бяха окачили на раменете малки дървени барабани с изпънати кожи. М. Марчевски, ОТ, 90. Душата ми ридаеше: струна / изпъната в очакване над тебе. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 117. Изпънато въже. Изпънати струни.Виж повече2. За част от човешко или животинско тяло, обикн. крайник, шия и под. – който е обтегнат, изтегнат, не е отпуснат, свит; опънат, изопнат. С изпъната силна ръка сочеше един висок дъб с обрулена, повехнала шума. А. Дончев, СВС, 139. – Най-важното е да надвиете страха от водата. Изходно положение: набирате въздух в гърдите си и се хвърляте напред с изпънато тяло, с лице във водата. Ем. Манов, ДСР, 415. Като от някаква невидима сила хилядното множество беше разсечено по протежението на железопътната линия. Ококорени очи, зинали уста, изпънати шии, викове, шум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 356. Катеричката бързо заскача от клон на клон и се загуби в гъстия листак. След един миг Сивушка я видя как прелетя с изпъната опашка до съседния дъб. О. Василев, ДГ, 29. Малкият Пол и един висок, с изпънати вратни жили момък се заеха да барикадират входната врата. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. // За кожа или друга еластична повърхност – който е без гънки; опънат, изопнат. Мазната изпъната кожа на Контостефана блестеше сега от пот, та Кекавмен се досещаше, че архонтът се поти не само от усилието, което направи, като го посрещна, но и защото императорът му е дал да свърши нещо, достойно за изпотяване. А. Дончев, СВС, 54–55. // За човешко лице, физиономия – който е с напрегнат израз, обикн. от нервно напрежение, тревога; опънат, изопнат. Някой от съседите донесе лед, а през това време пристигна и другият лекар – млад човек с гъсти вежди, с изпънато и тревожно лице. Ем. Станев, ИК I и II, 289. Левски не отговори. Изпънато, лицето му не трепна – но той изведнъж разбра: тия хора не са готови. Ст. Дичев, ЗС I, 478.
3. Прен. За нерви – който е напрегнат до краен предел, изострен и реагира болезнено и на най-малкото дразнение; опънат. Нервите ми са така изпънати, така... Уверявам ви, осем часа в банката, прекарани в непрекъсната работа, не ме уморяват толкова, колкото се уморих сега. Ст. Чилингиров, РК, 45. Нашите нерви биха изпънати до скъсване.
4. Остар. За взаимоотношения, връзки, контакти и др. – много съм изострен, влошен, до краен предел съм влошен; изопнат. – Имам предвид същото, за което намеква ваше превъзходителство: изпънатите отношения с Турция... Тая сутрин научих, че по границата са станали престрелки... Ст. Дичев, ЗС I, 249.