свѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано свѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свѝта - единствено число, женски род, нечленувано свѝтата - единствено число, женски род, членувано свѝто - единствено число, среден род, нечленувано свѝтото - единствено число, среден род, членувано свѝти - множествено число, нечленувано свѝтите - множествено число, членувано
1 затворен (прен.) - свит - необщителен - саможив 2 свит (разг.) - срамежлив - стеснителен - притеснителен - свенлив - срамлив 3 извит - свит - сгънат - прегънат - превит - огънат - подвит - подгънатВиж повече
Виж повече
- 1. свит
- - Със свито гърло
Виж повече- - Със свито сърце
СВИТ, свѝта, свѝто, мн. свѝти.
Прич. мин. страд. от свия като прил. 1. За тяло или негова част (обикн. крайник) – който е силно огънат или превит, с части, които се доближават, допират; сгънат. Противоп. опънат, изпънат, изопнат. Изревах и сритах свитото тяло в ъгъла. Ботушът ми потъна в плътта на жертвата. М. Абаджиев, Ф, 179. Тя не го слушаше и седеше все тъй неподвижна, със свити нозе. Д. Талев, ПК, 464. Аргирис се беше нахвърлил върху Деян. Старецът се беше отдръпнал встрани и плахо поглеждаше свитите му юмруци. Сл. Караславов, СБ, 28. Теодосий вдигна ръката си към челото да се прекръсти. Непознатият погледна свитите пръсти на калугера, погледна и лицето му. Ст. Загорчинов, ДП 1974, 228-229. Свити колене. Свита ръка.Виж повече2. Прен. Разг. За човек – който е стеснителен, срамежлив; свенлив. Противоп. отворен, общителен. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав. Й. Йовков, Разк. I, 11. Петко, който беше мълчалив и свит по природа, избухна един ден: – Аз ще се разправям с тоз човек! И. Петров, НЛ, 86. Никой не ме забелязваше, бях свит човек, кротко се държах и никога не привличах внимание. Й. Тодоров, ЗГ, 56. Тя беше такава малка, свита и мършава селянка, каквито бяха повечето от жените в Борово. Кр. Велков, СБ, 8.
3. Прен. Разг. Който не е инициативен, находчив, пробивен, не умее да се справя с нещата успешно. Противоп. òправен, разтропан. Дъщеря ѝ е свита, трудно ще се оправи сама в големия град.
4. Прен. Който е с намалени размери или количество, с ограничен мащаб. Спад в потреблението на извънболнична помощ се наблюдава след 1990 г. във всички страни в преход. Основните фактори за този спад са свитите публични разходи за специализирана медицинска помощ. Ив. Ангелов и др., ИБЕС, 87. Корпоративните сливания на фармацевтичните компании не са феномен на настоящия момент. Световната икономическа криза и свитите пазари водят до преструктуриране на корпорациите. СбСКИР III, 701. Свит държавен бюджет.
◊ Свит като какавида. Разг. Казва се за притеснен, уплашен човек. Пеньо Динев беше висок, кокалест. А Точето беше дребничък и свит като какавида. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428. Свит на кълбо (на топка, на кравай). За човек или животно – който е с превито тяло и прибрани крайници. Одеялото се смъкна на пода, а човекът, свит на кълбо, стенеше и скърцаше зъби. М. Грубешлиева, ПИУ, 290. Госпожа Брон току-що бе раздала и последните букети; една-единствена изхлузила се роза вехнеше близо до свитата на кълбо черна котка. М. Масларова и др., Избр. тв III (превод), 553-554. С поведението си кучето също може да ни подскаже някои промени във времето. Ако лежи свито на кравай – ще застудее. НТМ, 1982, кн. 2, 18. Със свито гърло. С притеснение, безпокойство, тревога. – Пред нас се чернее гора, побързайте да я достигнем, там ще почиваме – окуражавам със свито гърло аз. К. Видински, НСП, 14. Със свито сърце. С тревога, със страх. Лазар Глаушев вървеше до нея със свито сърце – боеше се от тая наистина дръзка постъпка на младата жена, боеше се от неприятни последици. Д. Талев, ПК, 189. Секретарят на господин генералния директор на „Никотиана“ чакаше със свито сърце звънеца, който щеше да го повика на доклад. Д. Димов, Т, 252.