свенлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
свенлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
свенлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
свенлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
свенлѝвата - единствено число, женски род, членувано
свенлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
свенлѝвото - единствено число, среден род, членувано
свенлѝви - множествено число, нечленувано
свенлѝвите - множествено число, членувано
СВЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се свени; срамежлив, стеснителен.