свенлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * свенлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свенлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свенлѝва - единствено число, женски род, нечленувано свенлѝвата - единствено число, женски род, членувано свенлѝво - единствено число, среден род, нечленувано свенлѝвото - единствено число, среден род, членувано свенлѝви - множествено число, нечленувано свенлѝвите - множествено число, членувано
СВЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се свени; срамежлив, стеснителен.