стеснѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано стеснѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член стеснѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член стеснѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано стеснѝтелната - единствено число, женски род, членувано стеснѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано стеснѝтелното - единствено число, среден род, членувано стеснѝтелни - множествено число, нечленувано стеснѝтелните - множествено число, членувано
стеснѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който при незначителен повод изпитва чувство на стеснение, неловкост, който се стеснява; срамежлив, свенлив.
Не беше това стеснително и срамежливо момче, което се червеше и объркваше пред нея. Йовков. Тя беше само прекалено добродушна, стеснителна и боязлива. Г. Райчев. 2. Който изразява стеснение. Тази хубава, виновна и стеснителна усмивка стопи уплахата. А. Гуляшки. Стеснителен поглед. 3. При който човек изпитва стеснение, неудобство, неловкост. След настаналото стеснително мълчание Висковски ни извика. Вазов. 4. Който цели ограничение; ограничителен. Стеснителни мерки. Стеснителни закони.Виж повече