свенлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * свенлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свенлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свенлѝва - единствено число, женски род, нечленувано свенлѝвата - единствено число, женски род, членувано свенлѝво - единствено число, среден род, нечленувано свенлѝвото - единствено число, среден род, членувано свенлѝви - множествено число, нечленувано свенлѝвите - множествено число, членувано
СВЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се свени; срамежлив, стеснителен.
От свенлив, какъвто беше най-напред, той скоро стана доверчив и излиятелен и ме посвети в своите най-скъпи въжделения и интереси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153-154. Момичето беше свенливо, червеше се, когато моят съученик му шепнеше на ухото. Ив. Давидков, КХП, 41. В тия години Манка се поотрака, макар да си остана все още свита и свенлива. Кр. Григоров, ПЧ, 21. Пано беше свенлив човек и едвам намери думи да отговори на баща си: – Яна е слаба, татко, болна. Д. Талев, СК, 124. Бедният ми селски произход, учителстуването в най-затънтените селца бяха ме направили свенлив и свитичък младеж. Кр. Григоров, Р, 225. ● Обр. И гроздът бавно златен сок налива, / и дъх излъхва розата свенлива. Ем. Попдимитров, СР, 24. Живяла елица в елова горица – / на китни елици най-лична сестрица. / И слизала вечер звездица свенлива / на нейното връхче да кацне щастлива. Цв. Ангелов, НП, 35.See more2. Който изразява или съдържа срамежливост, стеснителност; срамежлив, стеснителен. – Ах, Райне, не можеш си представи колко съм щастлив – каза той и лицето му се озари от радостна и малко свенлива усмивка. Ем. Станев, ИК I и II, 207. Той [Н. Лилиев] е един съвършен образец на изтънчена чувствителност, съчетана със свенлива плахост и стеснителност. Е. Каранфилов, Б III, 150-151. – Аз и много силно тичам – рече Сирма със свенлива гордост. – Веднъж се надтичвахме с чичо Марин в ливадата и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426. Свенлив поглед.