саможѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * саможѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член саможѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член саможѝва - единствено число, женски род, нечленувано саможѝвата - единствено число, женски род, членувано саможѝво - единствено число, среден род, нечленувано саможѝвото - единствено число, среден род, членувано саможѝви - множествено число, нечленувано саможѝвите - множествено число, членувано
1 затворен (прен.) - свит - необщителен - саможив 2 мълчалив - затворен - свит - неразговорлив - неразговорчив - необщителен - саможив
САМОЖЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който предпочита да живее далече от хората в самота, в уединение и избягва социалните контакти; асоциален.
Би казал човек, че даскал Стефан е саможив, че бяга от хората, от приятелството им, от всичко, което може да го откъсне от сериозността и мълчанието му. Д. Немиров, Б, 40. Мислеха го [момичето] за затворено, за саможиво, за необщително. Сл. Караславов, ИИТХ, 9. Татко бе сдържан човек, не обичаше да приказва много. Някои го смятаха за саможив. Сп. Кралевски, ВО, 32. Тя и по-рано бе малко саможива, малко странеше от хората. А като овдовя, още повече се затвори вкъщи и в себе си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Колкото и да е саможив човек, и той има нужда от приятел. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 106. Той [Борис] беше неприветлив и саможив младеж, без определено занимание, откакто беше изкарал гимназия. Момичетата от града го отбягваха, но и той не се интересуваше много за тях. Д. Димов, Т, 5.Виж повече2. Остар. Който проявява егоизъм; егоистичен. Тези идеи тряба да проникнат в дълбочините на онези наши саможиви сънародници, които мислят, че човек може да лежи безнаказано на ружи и трендафили, без да го е еня за неволното състояние на околните му. Ч, СбПер. п I, 117. Всяко дете е саможиво, та всичко свои за себе. Й. Груев, КН 7 (превод), 117.