изрева̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изрева̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изрева̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изрева̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изрева̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изрева̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изрева̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изрева̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изрева̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изрева̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изрева̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изрева̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изрева̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изрева̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изрева̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изрева̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрева̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изрева̀вайки - деепричастие изрева̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изрева̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изрева̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изрева̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изрева̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрева̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изрева̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрева̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изрева̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 извиквам - изкрещявам - изкрясквам (разг.) - изписквам (разг.) - изпищявам (разг.) - изревавам (разг.) - изврещявам (разг.)
- 1. изревавам
- - Из едно гърло, изреваваме
ИЗРЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; изревà, -ѐш,
мин. св. -àх, св., непрех. 1. За животно – изведнъж издавам рев. От дълбочината на един двор изрева магаре, после лавна куче... и пак тишина. М. Грубешлиева, ПИУ, 241. Мечката изрева от болки и от ярост – соколът успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Магарицата, вързана ο близкия плет, изрева. Н. Попфилипов, РЛ, 148. Ламята жаловито изревала и се строполила на брега. Там издъхнала. А. Каралийчев, ТР, 129. Тогази лъвът изревава / и страшна заповед издава: / да уловят вълкът, / в окови да го оковат... Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 145.Виж повече2. Надавам плач, заплаквам изведнъж и за кратко много силно; реввам, изплаквам. Тя бе сърцата жена, но в този момент е скосена от вълнение и страх, помисли си Въкрил. И такава остра болка сряза душата му, че му идеше да изреве от безсилие и мъка. Г. Караславов, ОХ IV, 501. Гинка извика; селянката изплака. Старата изрева колкото ѝ глас държеше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 17. Детето тичаше и кряскаше радостно като подгонено гъше. Но една захвърлена лопата се заплете в краката му, то разпери напред ръце, пльосна по корем и изрева. Г. Караславов, Тат., 78. После тие думи Неновица седнала на прага, вовряла пърстете си между косата и изревала така диво, щото и врабчетата на крушата оставиле своите игри и захванале да слушат с внимание. Л. Каравелов, Съч. VII, 38. Изрева мъжко детенце. / Тя се на одър качила / детето да си придои. Нар. пес., СбВСтТ, 419.
3. Прех. Казвам, изричам изведнъж много силно нещо, като плача. Погребението свърши. Тошка вървеше малко настрана, сгърчена от плач. „Как ще живея сама? Кой ще прегърне мъничката ми рожбичка, кой ще я целуне, кой ще ѝ прави колички и орала? Петенце!“ – изреваваше тя гласно. Г. Караславов, Тат., 5–9. –Защо плачеш бе!... – То не е твоя работа! – И след като помълчава малко, той навежда изкривено лице към Филката и почти изревава: – Не мога без нея, разбираш ли? Д. Немиров, Д № 9, 123. – Чергите ми прибра. Децата ми голи остави! – изревава женски глас. РД, 1950, бр. 215, 2.
4. За човек – надавам, издавам силен вой, вик, обикн. от болка, ужас, гняв и под., извиквам много силно. Калмука погледна Василка, видя я, че плаче, па като изрева, като дигна брадвата и хрясна едного. Й. Йовков, ΒΑΧ, 107. Кадията изрева не толкова от болка, колкото от страх. Ив. Гайдаров, ДЧ, 92. И Момчил само можа да обърне камъка. И се дръпна. Тогава го сграби Горан и като изрева, можа да го вдигне, ала го изтърва и земята се разтърси. А. Дончев, ВР, 180. Ужасни болки! Изревах и се опитах да го ритна, но здравите му колене само ме стиснаха още по-силно. Г. Белев, ПЕМ, 37. Крумов неочаквано приклекна и с всичка сила дръпна ръката. Ефрейторът изрева. Д. Кисьов, Щ, 66. Камък изфуча и го удари в гърдите. Той изрева като ранен бик. Ив. Мартинов, ПМ, 104. Както си пасял стадото, налетели отгоре му турци. Тогава той измъкнал пищова си. Само чул как един турчин изревал като добиче. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16. Вълко не понесе мислите си, изрева като ранен добитък и заблъска главата си в стената. К. Петканов, П, 101. Измаменият херой изревал като заклан. Л. Каравелов, Съч. VII, 15.
5. Прех. Неодобр. Казвам, изричам нещо, обикн. неприятно, с много висок, силен глас; изкрещявам. – Никой да не си дава оръжието! – изревава нашият комита. Н. Хайтов, ШГ, 126. – А! – изрева първият планинец. – Твойта мама... Предател! П. Здравков, НД, 222. – Ей, къде? – изревава на вратата някакъв едър мъжага с формена фуражка и върбова пръчка в ръка. П. Незнакомов, АБМ, 20. Сутрин бащата се спирал със смръщени вежди на входа и преди да каже „довиждане“, изревавал на сина си: „Забранявам ти след училище да играеш на улицата!“. Я. Антов, Ст, 1963, бр. 903, 2.
6. Прен. За свирка или друго сигнално звуково устройство, обикн. на превозно средство – издавам изведнъж силен, пронизителен звук. Пътническият кораб все повече се приближаваше, изрева сирената му. Сп. Кралевски, ВО, 24. Тръбата изревава уморено, дръпват моста и параходът заплува отново надолу, срещу слънцето. К. Константинов, НЗХ, 75–76.
7. Прен. За машина, мотор, двигател, механизъм, превозно средство и под. – изведнъж издавам силен, пронизителен звук, шум, обикн. при включване или потегляне. Малко след това се видяха пет самолета, които се гмурнаха по двойки, изреваха силно и извиха ниско над самите покриви на фабричните сгради. П. Славински, ПЩ, 175. Камионът изрева и потегли. Ст. Стратиев, СбХС, 284. Параходът изрева и зе да се обръща. Т. Влайков, Съч. II, 54.