изруга̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изруга̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изруга̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изруга̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изруга̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изруга̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изруга̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изруга̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изруга̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изруга̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изруга̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изруга̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изруга̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изруга̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изруга̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изруга̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изруга̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изруга̀вайки - деепричастие изруга̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изруга̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изруга̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изруга̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изруга̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изруга̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изруга̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изруга̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изруга̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗРУГА̀ВАМ, -аш, несв.; изругàя, -àеш,
мин. св. изругàх, св., прех. и непрех. Изведнъж изричам ругатня; изхоквам. Даже и кафеджият остави сапунисаната глава на Хаджи Христа и изруга турското царство. Ив. Вазов, Съч. VIII, 82. В антрето зашляпаха чехли и се чу как дебел мъжки глас изруга заяждащата ключалка. Л. Михайлова, Ж, 102. Само някой от политарестантите изругаваше от време на време нахалните дървеници и се обръщаше внимателно на одъра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 291. Али мяташе чепатия кривак. Навремени изругаваше гневно ту някой камък, ту коренище. Н. Нинов, ЕШО, 78. И започна спор, в който той често изругаваше тъй спокойно, сякаш туй си му беше на устата. Л. Александрова, ИЕЩ, 28. // Казвам нещо с груб, неучтив тон; изхоквам. – Моля ви се, госпожице Анета, защо не ми донесете още едно кафе? – Много бързате, господине! – изругава ме Анета. Д. Калфов, Избр. разк., 322. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208. – Говориш ли с кмета, изругай хубаво ланския кмет и кажи, че ти се жертвуваш за народа. Ив. Вазов, Съч. VI, 187. Старият поборник наистина не ви очакваше и след първите мигове на смут повика стопанката си и ѝ заръча нещо за вечеря. – Знаеш, че нямаме нищо! – рече тя. – Пуста немотия! – сети се да изругае отново Арабаджията. Н. Никифоров, ПВ, 31. изругавам се, изругая се страд. и възвр. Опомнил се, Никулица се изруга. Докога ще се свени пред велможите, докога ще им се кланя като слуга? М. Смилова, ДСВ, 155. „Глупец, нищожество!“ – изруга се той. Г. Райчев, ЗК, 53.Виж повече