изска̀чам - първо лице, единствено число, сегашно време изска̀чаш - второ лице, единствено число, сегашно време изска̀ча - трето лице, единствено число, минало свършено време изска̀чаме - първо лице, множествено число, сегашно време изска̀чате - второ лице, множествено число, сегашно време изска̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време изска̀чах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изска̀чахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изска̀чахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изска̀чаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изска̀чаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изска̀чай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изска̀чайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изска̀чащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изска̀чащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изска̀чаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изска̀чащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изска̀чайки - деепричастие изска̀чал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изска̀чалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изска̀чалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изска̀чала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изска̀чалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изска̀чало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изска̀чалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изска̀чали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изска̀чалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 излизам - появявам се - показвам се (някъде) - явявам се - цъфвам (прен.) - изниквам (прен.) - изскачам (прен.)2 появявам се - изплувам (прен.; в съзнанието на няко - изниквам (прен.) - изскачам (прен.)3 изскачам - изскоквам - изрипвам (разг.)
ИЗСКА̀ЧАМ, -аш, несв.; изскòча, -иш,
мин. св. -их, св., непрех. 1. Със скок, скачайки излизам, измъквам се отнякъде. Хвърлих панера, кученцата се изсипаха и кое как отнесе ги водата. Кучката се втурна, заплува, потърси тук и там и после мокра изскочи. М. Грубешлиева, ПП, 116. Като наближиха слатинския път, една лисица изскочи из трънака, прекоси им път и отиде къде Танова могила. Ц. Гинчев, ГК, 294. Един гущер изскача пред мен на камъка. Л. Стоянов, X, 24–25. Като крачиш из черните неразкъсваемо преплетени оголени корени на прогнилите в основата си вековни дървета, струва ти се положително, че ей сега ще изскочи я тигър, я лъв и за миг ще се нахвърли да те разкъса. П. Михайлов, МП, 30. Съгледвачите по едно време извикаха, че към Ветрила идвали бежанци. Който можа, изскочи оттатък, а който не – прилепи очи ο цепките между гредите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 627.Виж повече2. Много бързо, с много бързо движение, излизам отнякъде навън. Момичето изскочи уплашено от кръчмата и тичешком отиде да обади на кака си Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 135. Широката стъклена врата на първия етаж се отвори и отвътре изскочи Славян Дойков. Д. Ангелов, ЖС, 23. Останалите хора пъплят по улиците, спират се пред богато украсените витрини, изчезват в магазините и пак изскачат от тях. Г. Белев, КР, 22. От кабинета на инспектора изскочи гърбом един господин. Д. Калфов, Избр. разк., 118. Ерусалем Захаров изскочи на терасата и като видя, че войници и полицаи обграждат Панковата къща, се подпря на стената в пълна немощ. Д. Ангелов, ЖС, 638. Селото ся подигна от писъци. Дядо Иван стреснат изскочи от къщи. Ил. Блъсков, ИС, 20. // За птица и под. – неочаквано излитам, изхвръквам отнякъде. Дребни мравки напълзяха босите му крака и той почна да тича напред. Изведнъж насреща му изскочи един пъдпъдък. А. Каралийчев, ПС I, 39. Стой тука и гледай таз пчела. Аз ще ида да понагледам другите, а ти щом видиш, че изскочи роя, викай ме. Й. Йовков, ΒΑΧ, 174. На сутринта врабчето изскочи из своето скривалище под стряхата на къщата и кацна върху стобора. СбХ, 114. Обр. Силен вик на уплаха напря да изскочи от гърлото ѝ, но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: – Яничке, мила... Д. Ангелов, ЖС, 153. Иван и Станко се запалиха и горяха живи. Никакъв глас не изскачаше из устата им. Ив. Вазов, Съч. XIV, 188. – Браво! Браво! – изскачаха из гърдите възхитени одобрения. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 111.
3. Внезапно, ненадейно се появявам, излизам някъде или пред някого. Насреща ѝ внезапно на завоя изскочи Еньо, яхнал на коня. Елин Пелин, Съч. III, 142. Танашакът засука дългите си мустаци, изви снага и заплещи. Срещу него изскочи изневиделица бате Коле. К. Петканов, СВ, 71. Към пладне ненадейно изскочи из житата дядо Ламби, наложил тежкия си калпак, ухилен. И. Петров, НЛ, 256. Из полумрака на пустата пристанищна улица изскача един сенегалец. Св. Минков, ДА, 22. Като минувах Сливенский балкан с няколко души другари, бяхме слезли да вървим през гъстата гора и тъй както водях коня си и безгрижно пеях, внезапно пред мене изскочиха двама турци, които почти опряха пушките си на гърдите ми. Π. Ρ. Славейков, БП II, VIII. Иззад гъстите сливаци отведнаж изскочиха няколко души с големи тояги в ръце и извикаха: – Стой! Елин Пелин, Съч. II, 184–185.
4. За сълзи, пот и под. – появявам се, потичам внезапно, изведнъж. Асистентът се изкиска, облегна се назад. Сълзи изскочиха от очите му. Ем. Манов, БГ, 200. „Ще ме изгори вещицата“ – помисли си Гороломов, като се пипаше по шията, за да види не са ли изскочили мехури. Й. Йовков, ПГ, 237. По темето на болярина изскочиха няколко нови потни капки. Той се замисли. Ст. Загорчинов, ДП, 366.
5. За небесно светило, облак и под. – появявам се на хоризонта или стигам на определено място на небесния свод. Слънцето, изскочило високо над Царевец, заливаше с яркия си светлик рано пробудената за весело празнуване столица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Свършваше се краят на есента. Зад начумерените хоризонти изскочиха сиви мъгли. Елин Пелин, Съч. III, 75. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Кр. Григоров, Н, 156. Кога бяха сини зори, а сега слънцето бе изскочило над вършините на близките дървеса и дяволито се усмихваше с цялото си огнено лице. Д. Талев, И, 311–312. Слънцето беше изскочило високо над гората. К. Калчев, ДНГ, 171. Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Кр, 14.
6. За пламък, огън, искри и под. – появявам се, издигам се бързо нагоре. Той погледна: далеко в нивята жълти пламъци изскачаха из кръстците. Ив. Вазов, Съч. VII, 127. Такива пàри, превръщани в облаци, постоянно изскачаха от гористия северен склон на планината. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 35. От два дни там чукаха каменари с тежки чукове, звънтяха в ръцете им железни длета, изскачаха от тях далеко наоколо каменни отломки и пръски, изгладеният зърнест гранит се синееше на правилни геометрични фигури. Д. Талев, ПК, 474. От колибата изскачаха искри, една по една, гонеха се в нощта като светулки. Л. Стоянов, Б, 159. Изплашените коне препускаха. Под копитата им изскачаха искри. Ем. Станев, ИК I и II, 237.
7. За нещо, което е прикрепено, захванато или прибрано някъде – измъквам се, измествам се изведнъж от мястото, където съм поставен или се намирам. Кракът на Арап Хасан изскочи от стремето, той загуби равновесие и падна на земята. Ст. Сивриев, ПВ, 133. Износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат. Елин Пелин, Съч. ІІ, 161. Ризата му беше изскочила на кръста. Й. Йовков, ПГ, 182. Шкотовете като че ли напук изскочиха от ръцете ѝ – бяха къси. Колата изгуби управление и тръгна встрани. П. Льочев, ПБП, 53. Поради лошата спирачка вагонетката залетяла с вихрена бързина из големия наклон, изскочила из релсите и при падането младият професор бил смъртно наранен. П. Делирадев, В, 144.
8. За очи – издавам се силно навън, обикн. поради болест или някакво силно преживяване и др.; изпъквам. Гърдите им [на болните от холера] се давят от мъчителни спазми, от тежка и грозна кашлица, от която всичката кръв нахлува в лицето и очите изскачат из орбитите. Л. Стоянов, X, 54–55. Да опустее това старо училище! Почна да мета, дигне се такъв прахоляк, та чак очите ми изскачат. Сп. Кралевски, ВО, 81. – Дали има дядо ти от тютюнец, че очите ми ще изскочат – от три дни стържа корени. Кр. Григоров, Н, 209. Дълго време след като се изгуби Айа, тя [черната кобила] често преставаше да яде и като още държеше стиската сено в устата си, ослушваше се, а очите ѝ, черни и светли, като че щяха да изскочат. Й. Йовков, АМГ, 60. Той я хвана за ръката и докато тя продължаваше да крещи: „развратник! женкар! мръсник!“ – стисна я за гърлото тъй, че очите ѝ изскочиха навън, налени с кръв. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 397. // За мускул, жила и под. – очертавам се силно навън или напред при физическо усилие, удар или поради някакво силно преживяване, най-често гняв, яд; изпъквам. Той бе стиснал устни и мускулите на челюстите му бяха изскочили. Д. Кисьов, Щ, 242. Съседът ми бай Тенко седи пред пътната врата печален и унил. Около едното му око синьо петно, а горната му устна набъбнала и изскочила навън като свинска зурла. Чудомир, Избр. пр, 245. Ашикът се бе провикнал с всичка сила, тъй че още в първия миг изскочиха навън всичките му вратни жили. Д. Калфов, Избр. разк., 86. Неочаквано лицето ѝ позеленя, изкриви се и няколко развалени зъба изскочиха напред и пак се скриха. П. Михайлов, ПЗ, 101.
9. Индив. За звук, глас и под. – отделям се от други звукове, гласове, поради силата или височината си; изпъквам. Скоро се изправи на балкона депутатът и поздрави народа, който му отговори с бурни викове, според които изскачаше по-ясно гръмовитият глас на Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXV, 64. Едно селянче свиреше с кавал. Аз се запрях срещу него под сянката на листата и се вслушах в ясните и приятни звукове на свирката; те изскачаха силни, бойки и се сливаха с шума на листето и на речката и пълнеха околността с хармонията си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 126.
10. Прен. За мисъл, чувство, образ, спомен и под. – появявам се изведнъж в съзнанието, обикн. след като съм бил забравен; изпъквам, изплувам. Има известни работи, които с години дремят в подсъзнанието на човека и изведнъж в най-неочакван момент изскочат на повърхността. Г. Белев, КВА, 242. Въпросите един след друг почнаха да изскачат в съзнанието му. Д. Димов, ОД, 64.
11. Прен. Разг. Пораствам, израствам, обикн. много бързо, неочаквано бързо. И те навъдиха челяд, и те учат деца... Ей ги, едни изскачат вече в гимназията, и макар разноските в града да са малки, все пак са разноски. Г. Караславов, Избр. съч. I, 372.
12. Заемам някакво по-високо място в обществото, издигам се, обикн. неоснователно бързо. – Не, завидяха му, че изскочи нагоре и се изядоха, докато го върнаха пак в калта. Ралчовци се окаляха и него са рекли да го окалят. Ст. Даскалов, СЛ, 48. Та не знаел ли, не виждал ли самият той къде, къде са изскочили, какви хора са станат почти всичките му другари и връстници? Д. Калфов, Избр. разк., 139.
13. Диал. Отивам за кратко време някъде; отскачам. – Тя, майка ти мисли – като вечер изскачаш на кръчмата – ще ни оставиш и днес. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 240–241. В празник младите изскачаха пременени насам, спотайваха се на двойки в цъфналите люляки. Ст. Даскалов, ВМ, 33–34.
◊ Да го стиснеш за носа, ще му изскочи душата. Диал. Казва се за човек, който е много слаб, немощен. Звезди ми изскачат / изскочат от очите. Разг. Изпитвам толкова силна болка от ненадеен и силен удар и под., та виждам светли петна. Изскачам / изскоча като изпод земята. Разг. Появявам се ненадейно, изведнъж пред някого или пред нещо. Ето го, изскача като изпод земята, гигантската фигура на приятеля Бубетовский. Ив. Вазов, Съч. IX, 110. Изскачам / изскоча от (из) кожата си. Разг. 1. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам и преставам да се владея. За мене да беше казал тия клевети, пак щях да изскоча из кожата си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 62. 2. Обхваща ме много силно радостно чувство. Изскачам / изскоча от (из) релсите. Разг. Употребява се за човек, който излиза от обикновеното, нормалното, общоприетото в поведението си, постъпките си и делата си. Чужди му [на Бенковски] бяха утъпканите пътища; беше изскочил от релсите, за да скъса между себе си и света всички законни връзки. Л. Стоянов, Б, 43–44. Изскача ми / изскочи ми душата. Разг. 1. В агония съм, умирам, издъхвам. 2. Чувствам се много зле, обикн. поради тежка физическа работа или силно преживяване. Душата ти едва не изскочи от зор. Л. Стоянов, X, 136. Изскача ми / изскочи ми из (от) акъла (ума). Разг. Забравям нещо, което трябва да кажа или направя и не мога да си го спомня. От сутринта се мъча да си спомня една мелодия и не мога – изскочила ми е от ума. Изскача ми / изскочи ми ума. Диал. Обезумявам, побърквам се. Искри (свитки) ми изскачат / изскочат от очите. Разг. 1. Изпитвам толкова голяма болка от ненадеен и силен удар, та виждам светли петна. 2. Много съм разгневен, ядосан от нещо и не мога да се овладея. Ще ми изскочи (изхвръкне) сърцето. Разг. Изпитвам силно вълнение, обикн. от радост, страх, нетърпение и др.; много съм развълнуван, неспокоен.