изплу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изплу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изплу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изплу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изплу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изплу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изплу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изплу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изплу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изплу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изплу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изплу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изплу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изплу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изплу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. изплувам
- - Изплувам отгоре като зехтин
Виж повече- - Изплувам отгоре като масло
ИЗПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Издигам се, появявам се на повърхността на вода или друга течност, излизайки от нея или иззад нещо; изплавам.