изтрѐбвам - първо лице, единствено число, сегашно време изтрѐбваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтрѐбва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтрѐбваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтрѐбвате - второ лице, множествено число, сегашно време изтрѐбват - трето лице, множествено число, сегашно време изтрѐбвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтрѐбвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтрѐбвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтрѐбваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтрѐбваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтрѐбвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтрѐбвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтрѐбващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтрѐбващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтрѐбваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтрѐбвайки - деепричастие изтрѐбвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтрѐбвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтрѐбвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтрѐбвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтрѐбвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтрѐбвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтрѐбвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтрѐбвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтрѐбвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтрѐбван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтрѐбвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтрѐбваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтрѐбвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтрѐбваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтрѐбвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтрѐбваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтрѐбвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтрѐбваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗТРЀБВАМ1, -аш, несв.; изтрѐбя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Унищожавам, требя много или всички, всичко; избивам, ликвидирам. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби. Ем. Станев, ПЕГ, 5–6. Самата лисица се бе появила внезапно, само за няколко дни изтреби сума пилета. Й. Радичков, В, 132. Тия хора коренно се различаваха от ония, Хаджи Димитровите четници, които Саиб бе гонил с войски по Балкана и които бе изтребил на Бузлуджа... Ст. Дичев, ЗС II, 504. Като видя, че двете жени не се връщат, Рашид паша разбра, че това е мълчалив отговор: не мислим за никакво предаване! – Щом се водите по акъла на комитите, ще ви изтребя до един! Г. Караиванов, П, 49.Виж повече2. Диал. Изсичам или изкоренявам докрай (гора, храсти и под.); премахвам, унищожавам. Сутринта Манчо воденичарят се развъртя с търнокопа и изтреби, що имаше тръне наоколо. Т. Харманджиев, КЕД, 110–111. Какъв търняк беше, доде го изтребих, кръста ми се схвана, та съм се влачил половин година. Ст. Даскалов, БМ, 264. В моя участък има три Мойсееви бранища, навремето той е изсякъл всичката им гора. Изтребил бранището, а оставил името си. Й. Радичков, ЧП, 245. изтребвам се, изтребя се страд. и взаим. Ще ви го върнем, казаха нашите, та да видим как се изтребва рибата в чужда река. Й. Радичков, В, 140. Защо ли животните се гонят едно с друго и се изтребват, когато за всички има място. СбХ, 129. Крум свикал сичките българи и турил закон: сичките лозя да са изтребят. Т. Шишков, ИБН, 120. Стани, стани, юнак балкански, / от сън дълбок се събуди. / Срещу народа отомански / ти българите поведи! / .. / Но стига толкоз да търпим, / да бъдем пак, каквито бяхме, / ил’ всинца да се изтребим. СбДЧ, 181.
ИЗТРЀБВАМ2, -аш, несв.; изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Почиствам, подреждам, обикн. жилище; разтребвам. Изтребихме къщата. Н. Геров, РБЯ ІІ, 311.
2. Почиствам храна, зърно от примеси. Изтребих лещата. изтребвам се, изтребя се страд.