изтреблѐние - единствено число, нечленувано изтреблѐнието - единствено число, членувано изтреблѐния - множествено число, нечленувано изтреблѐнията - множествено число, членувано
ИЗТРЕБЛЀНИЕ, мн. няма,
ср. Книж. Пълно и масово унищожение; изтребване. Над планетата витаеше тревога. Мрачни сили подготвяха ново световно изтребление. Мл. Исаев, Н, 312. След напразните усилия на Русия да предизвика намесата на Европа, за да се спре безчовечното изтребление на въстаналия български народ, тя обявява война на Турция. Лит. X кл, 122. На другия ден тя [войската] пристигнала в селото и започнала своето изтребление. З. Стоянов, ЗБВ III, 284. И всички тогава потъваха в дълбоките мътни води на безнадеждни размишления. Докога ли ще кара наистина тая проклета война, това безпощадно човешко изтребление! П. Михайлов, ПЗ, 158.Виж повече