гѝбел - единствено число, нечленувано гибелта̀ - единствено число, членувано
1 упадък - гибел (прен.) - провал - катастрофа (прен.) - пропаст (прен.) - разруха 2 гибел - смърт - край 3 избиване - гибел (книж.) - погубване - унищожение - ликвидиране - изтребление
ГЍБЕЛ1, -та̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Неестествена, преждевременна или насилствена смърт; погубване. Яви се холерата. Млади и жизнерадостни момчета, .., умираха нечакано и безропотно. Това напомняше само безнадеждността и жестоката гибел на хора, поглъщани от подвижни пясъци. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Куршумите бръмчаха около мен, огънят се усилваше. Чувствувах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Вежинов, НС, 50. За него имаше само един изход — да върви по пътя, по който беше тръгнал. А този път беше пълен със засади и водеше към неизбежна гибел. М. Марчевски, П, 147. Разчу се, че при последното сражение Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Д. Талев, И, 416. Ето огнената лава тътне, святка, наближава / и чрез нея гибел лее разгневений великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 124. // Морално погубване. Той се струваше само далечен, чужд и малко нещастен човек, който се търкаляше в калта на падението си и отиваше към неминуема гибел. Д. Димов, Т, 479. И ти става чудно защо мнозина оплакват и проклинат живота си. То е, защото те дават погрешна посока на своите устреми към него. Погрешната посока — това е падението, гибелта. Д. Немиров, Д, 108.
2. Пълно унищожение, разруха, причинена от война, от стихийно бедствие, нещастие и под.; загиване, рухване, край. Това опиянение изчезна почти мигновено и се замести веднага от равна и студена печал, от досадата към болния и преситен свят, който я заобикаляше и усещаше своята гибел. Д. Димов, Т, 473. Ужасно земетресение, което се разразило по бреговете на Средиземно море, причинило гибелта на Атлантида. М. Несторова, ДЗК, 3. Обзема ме и радост, и тревога / за твоята съдба, мой земен свят. / При всяка буря бих желал да мога / от гибел да те пазя — жив и млад. Мл. Исаев, ПТН, 5. — Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / Твойте чеда бяха силни в трудний час, / твойта гибел беше тържество за нас. Ив. Вазов, Съч. I, 179-180. Гибел на българското царство. // Пълен провал, неуспех. От това [разколебаването на водачите] последва и уплахата на влашкия водач Тудор Владимиреску, че въстанието е обречено на гибел. Д. Яръмов, БП, 133. Традицията бе за теб — Съдба, / а гибел всяка стъпка нова. Съвр., 1980, кн. 1, 217. ● Обр. Без кола в Париж е просто гибел, макар че напоследък все по-моден става велосипедът. П. Незнакомов, ТС, 26.
ГЍБЕЛ2 м. Остар. Архит. Фронтон на сграда. Цели улици били застроявани с долепени една до друга паянтови жилищни сгради с тесни лица, но богато украсени с дърворезба и триъгълни фронтони (гибели). А. Дамянов, ЖС, 13. Докато над страничните полета се очертават раздвижените и живописни силуети на „гибелите“, които ги увенчават, средната част на фасадата се издига стройно нагоре с още един етаж, разчленен с коринтски колони. М. Бичев, АНВ, 337.
— Нем. Giebel.
ГИБЀЛ