смъ̀рт - единствено число, нечленувано смъртта̀ - единствено число, членувано
- 1. смърт
- - До смърт
Виж повече- - Смъртни останки
- - Да те пратя смъртта да ми доведеш
- - Ида на смърт
- - Изпращам/изпратя на смърт
- - Като смърт
- - Между живота и смъртта
- - На живот и смърт
- - Намирам се/намеря се между живота и смъртта
- - Отивам
- - /отида на смърт
- - Пращам/пратя на смърт
- - След смърт покаяние
- - Смърт ми е
- - смъртен
- - Лежа на смъртно легло
- - На смъртно легло съм
- - Подписвам/подпиша смъртната присъда
- - Подписвам си/подпиша си смъртната присъда
- - Смъртта ми е под носа ми
смърт, смърттà, мн. (рядко) смъ̀рти, ж. 1. Свършване на живота; умиране.
Ела ме, майко, прегърни / и в красно чело целуни — / красно с две думи заветни: / свобода и смърт юнашка! Ботев. За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков. След смъртта на свекървата младата булка остана беззащитна Елин Пелин. Внезапна смърт. Естествена смърт. Преждевременна смърт. 2. Според народните вярвания — призрак, обикн. скелет с коса в ръце, който убива и взема душата на човека. И изтръпнах цял от страх, / като смислих на колко души дните / пресякла е смъртта с един замах. Величков. Безшумно броди призрак на смъртта. Яворов. 3. Диал. Погребение. А случеше ли се да прекарат мъртвец покрай тях. тя бягаше по градината, докато минеше смъртта. И. Волен. □ Борба на живот или на смърт — крайно ожесточена борба. Бяла смърт — смърт от замръзване в сняг. Въпрос на живот и смърт — въпрос от извънредно важно, решаващо значение. Гладна смърт — смърт, причинена от глад. На живот и на смърт — до край, за винаги. С него сме свързани на живот и смърт. Смърт ми е (диал.) — много противно, омразно ми е. Като излязоха вън пред прага, тя се спря, че беше ѝ смърт да нагази в снега. И. Волен.Виж повече
смърт ∆ Бяла смърт. Вж. бял.