смъ̀рт - единствено число, нечленувано смъртта̀ - единствено число, членувано
- 1. смърт
- - До смърт
See more- - Смъртни останки
- - Да те пратя смъртта да ми доведеш
- - Ида на смърт
- - Изпращам/изпратя на смърт
- - Като смърт
- - Между живота и смъртта
- - На живот и смърт
- - Намирам се/намеря се между живота и смъртта
- - Отивам
- - /отида на смърт
- - Пращам/пратя на смърт
- - След смърт покаяние
- - Смърт ми е
- - смъртен
- - Лежа на смъртно легло
- - На смъртно легло съм
- - Подписвам/подпиша смъртната присъда
- - Подписвам си/подпиша си смъртната присъда
- - Смъртта ми е под носа ми
смърт, смърттà, мн. (рядко) смъ̀рти, ж. 1. Свършване на живота; умиране.
смърт ∆ Бяла смърт. Вж. бял.