кра̀й -
кра̀й - единствено число, нечленувано кра̀я - бройна форма кра̀ят - единствено число, членувано - пълен член кра̀ища - множествено число, нечленувано кра̀ищата - множествено число, членувано
1 гибел - смърт - край 2 край - граница - ограничение - предел (книж.)3 край - епилог - финал - завършек - точка (прен.)See more
- 1. край
- - Виждам/видя дебелия край
See more- - Вижда ми се/види ми се края
- - Виждам/видя края
- - Връзвам/вържа двата края
- - Връзвам/вържа двата края на едно
- - Двата края в (и) средата
- - Дебелия край
- - До оня край
- - Завивам <си>/завия <си> края
- - Завивам си/завия си края на една страна
- - Завързвам/завържа двата края
- - Извеждам/изведа на добър край
- - Изкарвам/изкарам на добър край
- - Излизам/изляза на добър край
- - Изтървавам му/изтърва му края
- - Край на предаването
- - Къде (де) ще му иде края
- - Къде (де) ще му излезе края
- - Къде (де) ще му отиде края и къде (де) му отива края
- - На какъв край ще изляза
- - Намирам/намеря края
- - Не е край
- - Нямам край
- - Няма ни край, ни конец
- - Обръщам/обърна дебелия <край>
- - Обръщам/обърна другия край
- - От край до конец
- - Отпускам му (отпущам му)/отпусна му края
- - Показвам/покажа дебелия край
- - Показвам/покажа острия край
- - Пускам (пущам) му/пусна му края
- - Сбирам/сбера двата края
- - Свързвам/свържа двата края
- - Свързвам/свържа краищата
- - Събирам/събера двата края
- - Тя (то) край няма
- - Тя моята край няма
- - Удрям му/ударя му края
- - Улавям/уловя двата края
- - Улавям/уловя края
- - Улавям/уловя края на конците
- - Харабят ми краищата
- - Хващам/хвана края
- - По четирите краища на света
- - Светлина в края на тунела
- - Свършил си работата, останало двата края и средата
- - Хващам/хвана края на нещо
- - Към края съм
- - Край на предаването!
КРАЙ1, кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища и (рядко) кра̀йове, след числ. кра̀я, м. 1. Единият от двата еднакви завършека, едната от двете страни на нещо, което има дължина. Дядо Кольо бе натиснал една върху друга ръцете си, върху края на тояжката, а на тях опираше брадата на климналата си глава. М. Георгиев, Избр. разк., 195. Тя се отмести на към края на скамейката и му се усмихна. К. Петканов, В, 142. Краищата на бялата ѝ пребрадка се развяха назад като крилата на гълъб. Елин Пелин, Съч. III, 36. На няколко места се отваряха малки площади и само житният и конският пазар бяха доста широки празни места на двата края на чаршията. Д. Талев, ЖС, 21. Отпред, един куп конници образуваше главата на колоната на която краят се губеше в дрезгавината зад дърветата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 185. В тях [очите на девойката] се таеше някаква шеговитост, а на краищата на устните ѝ трептеше тънка, загадъчна усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 141. Седна на напречната дъска и помоли лодкаря: — Моля, изведи мe на другия край [на пристанището]. К. Петканов, В, 3. Край на покривка.
2. Външната страна, ръбът или върхът на някакъв предмет. Келнери в дълги бели ризи със синьо везани краища се провираха между масите и ловко носеха отрупаните табли. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Накратко ще кажа, че по решение на нашия таен комитет аз ида при вас като при общоприет български вожд, да предложа съдействие и взаимна помощ. Пръстите на Раковски здраво се впиха в краищата на писмената маса. Ст. Дичев, ЗС I, 380. Краищата на крилата ѝ бяха с тъмни и изящни сиви шарки. Елин Пелин, Съч. II, 194. Нейде се спречкали партиите, някому одраскали края на ухото — като писнат ония гайди: Салхана! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 117. Внимателно следеше всяко движение на нейните тънки, розови по краищата пръсти. Й. Йовков, ПК, 126. Маргаритов се зачерви на ушите, краят на носа му затрептя. Ив. Вазов, Съч. IX, 138. — Виждам я — каза глухо той [Момчил] и едва сега погледна Елена с края на очите си. Ст. Загорчинов, ДП, 175.
3. Мястото, където завършва нещо (селище, местност, област и под.); пределно, гранично място. Ето Гибралтар — краят на Средиземно море и началото на океана. Св. Минков, ДА, 15. Папиросната фабрика на Кондоянис в Солун се намираше на края на града. Д. Димов, Т, 524. Каруцата, .., застана сред блатото, краят на което се губеше в непроницаемата тъмнина. Елин Пелин, Съч. I, 49-50. А привечер, когато дядо Денчо си тръгнеше, излизахме до края на селото да го изпроводим. К. Калчев, ПИЖ, 35. Зад краищата на градините, .., се виждаше зелена поляна, а зад нея — ниска, оредяла гора. Й. Йовков, ПГ, 27. Пръснати по краищата на поляната, полицаите бяха приклекнали с готови за стрелба пушки. Д. Ангелов, ЖС, 161. Отчетливо и ясно долитат викове и откъслечни фрази от най-отдалечените краища на лагера. Й. Йовков, Разк. I, 21.
4. Област, местност, място. Капитанът ще ми покаже всички забележителности, особено някои стари къщи, за които съм слушал, че са типични за този край. Ем. Станев, ИК I и II, 253. Те едва сега забелязаха, че това беше едно от най-приятните кътчета в тоя край. Ив. Мартинов, ДТ, 266. Имаше люде от всички тукашни краища, също и от по-далечни места на царството — виждаше се по облеклото им, по цялата им външност. Д. Талев, С II, 138. С нечути стъпки в тъмен край отмина / денят, донесъл зной и знойна жад. Д. Дебелянов, С 1946, 57. Родопски край. Сакарски край. Странджански край. // Само мн. В съчет. с четири. Места, части, разположени по посоките на света. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, .., а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин, Съч. I, 72-73. Заранта телеграфният апарат чука по четирите краища на света. Ив. Вазов, Съч. IX, 150. Той ходеше по четирите краища на Букурещ, диреше лица, срещаше и свои приятели, говореше с всички внимателно, убедително и умело. Ст. Дичев, ЗС I, 399.
5. Само ед. Стесн. Област, място, в което някой е роден; родно място. — Милостта ни ще умре с тия грабежи и утре няма да можем да обичаме децата и края си. Д. Вълев, Ж, 18. И, което е може би най-интересното и най-характерното за Трънския край, родния край на тези девойки, то е, че най-тежкият дял от съпротивителната борба там беше изнесена от жените. Г. Караславов, ПМ 45. // Само ед. Прен. Поет. Родина, отечество. Обичам та, мое мило отечество! Обичам твоите балкане, гори, сипее, скали, .. / Обичам та, мой мили крайо! Л. Каравелов, Съч. II, 28. Те жив са отклик на духа народен, / а той не мре и дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен / и моите песни се ще се четат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 169. Българският славен край / няма дългове безчет. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.
6. Само ед. Последна част на действие, проява, явление или състояние, която го представя в завършена цялост; завършек. Противоп. начало. В света, както се знае, нищо не е трайно и неизменно: всичко се менява, всичко има своя край. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 211. Войната беше към своя край. Съветските войски щурмуваха последните укрепления на Берлин. Ем. Манов, ДСР, 103. — Господин поручик, няма ли да има край тая бъркотия? — Един край все ще има, но какъв — не се знае. К. Петканов, МЗК, 190. — Добре! Ще се разведем! — извика тя и шумно си излезе. Но Матеев съвсем не остана доволен от тоя край. Д. Калфов, Избр. разк., 348. — Каква глупава история, какъв нерадостен край! — въздъхна Нонин. Елин Пелин, Съч. I, 137. — Тежко ми е на сърцето, Найдене. Страх ме е, че ако не заминеш, може да дойде край на нашето щастие. Ще ми се да съм далеч оттука, заедно с тебе, при тебе. Р. Стоянов, М, 8. И вече не виждал на робството де ще е края. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 98. // Стесн. Последна част, завършек на художествено произведение, композиция или словесен изказ. Противоп. начало. И всичките тия осемнайсет ръкописа, все къде края, в един хор повтаряха в разни форми и вариации същото. Ив. Вазов, Съч. IX, 196. — Прошение давам да го съдите — заговори на песен Нена, като извиваше продължително края на всяка дума. Елин Пелин, Съч. II, 148-149. А херувикото вече идеше към края си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. Но когато запява, всички оставят изумени .. Той обаче пее спокойно до края на службата. Ив. Унджиев, ВЛ, 62. Не щеше ми се да се разделя с бабичката, още не чул края на нейната приказка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 43. // Стесн. Развръзка. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си, да го премахне .. Стъпка по стъпка, студено, обмислено, той вървеше право към страшния край. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. Всички познаваха буйния нрав и отмъстителността на Гроздана и, вън от решението на съда, предвиждаха и друг един край, жесток и кървав. Й. Йовков, Ж 1945, 149. Нейко се усети много ядосан, стресна се и да не дочака някой лош край, побърза като винаги да избяга и влезе в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 85. Ирина съзна, че всичко бе стигнало до своя естествен край и че трябваше да се махне оттук. Д. Димов, Т, 661.
7. Само ед. Последната част, последният момент на период от време. Противоп. начало. Часовете бавно течаха, сякаш тая нощ нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. II, 120. През есента заораха за двадесет дни. Сега преорават и до края на седмицата ще привършат сеитбата. К. Петканов, СВ, 16. Беше в края на март. Из гората се жълтееше цъфналият минзухар и кукуряк. Ем. Станев, ЯГ, 74. Есента наближаваше своя край. Й. Йовков, ΒΑΧ, 27. Оттеглил се от кабинета в края на 1899 год., Величков пак се повърна към литературата с още по-голям жар. Ив. Вазов, ВБ, XIV. Павел не дочака края на отпуската си, а замина. Елин Пелин, Съч. III, 64. Към края на престояването ни в Лондон с българската група се движеха няколко англичани. Ив. Мирски, ПДЗ, 69. Пет часа след обед. Край на работното време. По „Уолстрийт“ се движи поток от хора. Човек може да прави само стъпка по стъпка. Г. Белев, КВА, 86.
8. Само ед. Завършек на живот; смърт. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. Й. Йовков, СЛ, 31. Човек, който не е познавал Ставри приживе, мъчно би могъл да вникне само с помощта на това писмо в сломения му характер и още по-мъчно би си уяснил причините за трагичния му край. А. Гуляшки, ДМС, 202. Кръвта бе спряла, но болките не отслабваха. Нощта го свари толкова изтощен, че му се струваше — краят е дошъл! К. Калчев, ЖП, 409. — Мене ме думат Минтан Кадански и ще правя каквото си искам! Дядо Любен побърза да му отговори: — А пък аз счупен грош не давам за тебе. Няма да съм жив, та да ти видя края. К. Петканов, ДЧ, 12. // Прен. Обикн. с предл. на. Завършек на някакво съществувание; гибел, падение, разруха. „Ти ще идеш в Преслав, та по стъгди и улици ще възвестиш края на това царство!“ Н. Райнов, ВДБ, 177. Тя [Турция през 18-19 в.] е упаднала до такава степен, че някои от чуждите посланици са ѝ предричали близък край. Б. Пенев, НБВ, 39. Машината ще докара големи промени в земеделието, ще го засили, ще го индустриализира, тъй да се каже. А това значи край на дребното стопанство. Й. Йовков, Ж 1945, 152. Фашистите вече усещат края си — говореше той, — затова са и толкова зли. Ем. Коралов, ДП, 48. — Стамене, имаме ли сила? Да не стане като през 23-та година? — питаше друг. — Партията сега е калена, брате, опит има! Като един човек ще рипнем и край на подтисниците! Ем. Коралов, ДП, 163. — Цар ще дойде — .. Ще дойде той с бога, за да разруши царството сатанаилово, а сегашните царе и боляри да хвърли във вечната мъка. Техният край е дошъл. Ст. Загорчинов, ДП, 359.
9. Само ед. Нечленувано. Самост. или с предл. н а, или след съюз и. Във възклицателни изречения — за подчертаване на прекъсване, на прекратяване или завършване на нещо. Весо: — А това, че виното свърши, каза ли се? Снежа: — Край на пиенето! Край! Г. Джагаров, ТМЗ, 115. Преди да излезе [хаджи Захари], дигна ръка и рече като древен пророк: — Край на разприте в Преспа, край! Д. Талев, ЖС, 354. — Ти и без това си станала център на внимание в Министерството. А ако се оженим — край на всички клюки! Д. Димов, ЖСМ, 64. — А ако всеки си каже като вас? Тогава? — Край на човешкия прогрес! — засмя се Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 47. — Сега и да имате стая за боядисване — край, не приемаме! А. Наковски, МПП, 103. — Притегни ги, вържи ги на възел и — край, питоните са твои. Др. Асенов, СВ, 51. — Преди да ви срещна, пак така се влюбих веднъж. Обеща ми да се ожени за мене, а после ме остави. Две-три срещи — и край. М. Грубешлиева, ПИУ, 88.
◊ Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще ме сполети нещо неприятно, че ще си изпатя. През годините на голямата суша планинците видяха дебелия край. Пасищата прегоряха, че и мор падна, та от десет овце я им останаха по две-три, я никак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 422. В края на краищата. Разг. Като резултат, най-накрая, най-после, в последна сметка, в крайна сметка; всъщност. Раковски се оживи. Огорчението го напусна .. В края на краищата всеки имаше свои разбирания. Ст. Дичев, ЗС I, 133. В края на краищата лисицата реши да върви на лов, защото беше твърде гладна. Ем. Станев, ЯГ, 49. Нали в края на краищата няма да побия кол на земята? И аз ще умра. Чудомир, Избр. пр, 131. Връзвам / вържа (завързвам / завържа, свързвам / свържа) двата края. Разг.; Свързвам / свържа краищата. Разг.; Връзвам / вържа двата края на едно. Диал.; Събирам / събера двата края. Диал. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства. По десетина декара вземаха от чичо си Киро. Работеха му с Дочка по цели седмици срещу надница. И пак трудно връзваха двата края. Г. Караславов, ОХ I, 72. С приемането на работниците те обикновено си правят гешефти. Това става под формата на подаръци: част от първата заплата или масло, ако просителят е беден селянин, дошъл тук, в големия град, да спечели нещо, за да завърже двата края. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 47. — Откъде взема пари тоя народ? Ние със Спиро едва свързваме двата края. М. Марчевски, П, 150. — Как е с работата? Намираш ли? Ванко се зарадва на вниманието му и отвърна спокойно: — Криво-ляво свързвам краищата. М. Грубешлиева, ПИУ, 235. „Няма, кай, нашену копиле двана края да му върже на едно, щом е взело картофите да бели, като да е баща му каймакамин...“ Н. Хайтов, С, 111. Ний живеем с нищожната пенсия на тате, едвам сбираме двата края. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50. Двата края в (и) средата (съм свършил и под.). Разг. Ирон. Употребява се за изразяване на недоволство, че е незавършена започната работа, или че е пропиляно време, без да се свърши някоя работа. — Докъде докара брането? Свърши ли? — Ами, свършил съм. Двата края в средата. Дебелия край. Разг. Строги, крайни мерки; строго отношение. — Да върнеш козите назад, че като дойда със сопата! — Ела, елааа.. обадил се Буйната, — ела се опитай! Аз съм тука! Чакам те! Като усетил дебелия край, Кара Кольо се направил, че не чул, поръмжал, поръмжал и не посмял да иде. Чудомир, Избр. пр, 22. И в края на краищата те и сами заявиха, че на тези български разбойници, трябва да се покаже дебелият край. Г. Караславов, Избр. съч. X, 38. До оня край. Диал. Извънредно много, премного. В придворното си стопанство освен кокошките и черното куче, .., бай Нако има и една коза, шута и проклета до оня край, на име Вида. Г. Краев, Ч, 127. Завивам (си) /завия (си) края. Разг.; Завивам / завия край. Разг.; Завивам си / завия си края на една страна. Диал. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е. — Нещо трябва да свършим. — Разумява се какво ще е. Да си завиваме края, дорде е време. — Още тази вечер, .. Да кажем на хората. Да се измъкват към планината. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 292. — Горане, пусни ме! .. Замръкнахме, Горане! — Горан ли ще те пусне? .. Горан е на планина расъл, Севдано! Тъй да знаеш. — Ти се тъй хортуваш, Горане, а утре ще завиеш край и хората ще хортуват... Ц. Церковски, Съч. III, 28. Извеждам / изведа (изкарвам / изкарам) на добър край нещо. Разг. Успешно завършвам нещо започнато, предприето. Върховният комитет, .., освен дето не представляваше никаква гаранция за що-годе постоянно настроение, но можеше да стане проводник и на влияния, които нивга не биха извели към добър край. П. К. Яворов, Съч. II, 189. — И ето, както ти е известно, аз с Йоана Карпуцис и Хараламбос Севасту се срещнахме с тебе и даде бог да се разберем и щото поведохме, на добър край да го изкараме досега. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Излизам / изляза на добър край. Разг. Постигам успех в работата си, в онова, което съм започнал, предприел. Трябваше само да слушаме и да се подчиняваме, за да излезе на добър край всичко, което бяхме започнали. К. Калчев, ПИЖ, 88. Изтървавам му / изтърва му края. Разг. 1. Обърквам се, не намирам начин да се справя с някакво положение. Изтървах ѝ края на тая сделка и сега изглежда, че ще загубя. 2. Пропускам и последната възможност да свърша нещо както трябва. Като не се яви на тоя изпит, изтърва края на следването си. 3. Губя контрол над някого или над себе си. — Абе все сте хора на изкуството! — каза ловецът. — Много станахте вече, та ви изтървахме края. Г. Мишев, ЕП, 62. Край на предаването. Жарг. Възклицание, с което се изразява категорично решение повече да не се върши нещо неприятно или досадно или се констатира, че нещо неприятно вече се е свършило. Повече пари няма да ти давам. Край на предаването! Краят не се вижда на нещо. Разг. Казва се, когато нещо продължава много време, изглежда, че трае безкрайно. Знаете ли какво значи да свършиш четвърти клас и пред тебе да се открие една ваканция, дето краят ѝ не се вижда? В. Цонев, ПТ, 7. Те очакваха Въкрил да им каже, че днес-ympе войната свършва, .. А то.. май краят му се не вижда.. Г. Караславов, ОХ II, 207-208. — Свърши се и тая зима — казва авторитетно той. — А беше се проточила — краят ѝ се не видеше. П. Незнакомов, БЧ, 7. Къде (де) ще му иде (излезе, отиде) края. Разг.; Къде (де) му отива края. Разг. Какво ще стане, как ще свърши нещо (обикн. при изразяване на възмущение или опасение, че нещо ще свърши зле). — Не ти ща имот. Отказвам се от него, само ме издържай да се уча! .. — Знам, синко, знам, ама не може.. Вие сте толкова внучета. Ако всяко поиска да се учи, къде ще му излезе края? Ив. Бурин, НП, 75. — Много вирят нос младите! Не знам де ще му излезе края! Елин Пелин, Съч. I, 78. — Откак дойде твоят брат ти не приличаш на себе си. Само аванси теглиш. Къде ще му отиде краят, един господ знае.. М. Грубешлиева, ПИУ, 57. Къде му отива краят, ще рекат, ако всеки, дето води воловете на баща си, стане разбойнишки главатар? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 197-198. На какъв край ще изляза. Разг. Какво ще стане с мене, какво ще ми се случи (обикн. за нещо лошо). — Стар човек си, мисли какво говориш и помисли на какъв край може да излезе такава работа. Д. Талев, ЖС, 298. Ти му разправи без да помислиш на какъв край ще излезем! Бог да ти е на помощ. Д. Немиров, Д № 9, 102. На (от) края на света; На (от) другия (оня) край на света. Разг. На (от) много далече. Маргаритка обича много своите две баби: тукашната и „морската“, която живее далеееч в Бургас, чак на другия край на света. П. Незнакомов, МА, 29. И тук в мъртвилото, сред пущинака, / като че ли на края на света / донесла от живота вест — сред мрака / една светулка е самата тя. Бл. Димитрова, Л, 66. Като че тоя момък идеше от край света: изпокъсан, издраскан, слаб като смъртник. Й. Йовков, ΒΑΧ, 146. Ако в Рим да би имало само се. Петър и Сикстинската капела, пак би заслужвало да дойде човек от край света, за да ги види. К. Величков, ПССъч. III, 11. И до днес из Пътя вървят немци към Изток и араби към Запад; и до днес пътническият глад води тук гости от край свят. Те прекосяват попътните градове. В. Мутафчиева, ИКМ, 74. И ние, като сме при гората, не сме на оня край на света, я! Ив. Вазов, Съч. IX, 217. Намирам / намеря края на нещо; улавям / уловя двата края; улавям / уловя края на конците. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. Най-после намерих края на тая работа и разбрах, че той крие голямо наследство. — Тъй ами — съгласи се Чолака и заинтригуван от клюката, побърза да улови двата края. В. Нешков, Н, 33. — Хайде, хайде, върви, омитай се и ти no-скоро, докато не се е върнало кучето [полицаят], че ще улови края на конците. Хитра маймуна е. П. Михайлов, МП, 42. Не е край. Разг. Не е възможно, изключено е. Той бе слушал в младини от един врачански чорбаджия, .., как паши и големци и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине из устето, че милиони и милиони да се похарчат — на халос е! Ив. Вазов, Съч. X, 102. „Блазе ѝ c хубост“ — казваха едни. „Блазе комуто на честта се падне“ — / обаждаха се други. А с глава / посвиваха пък трети, век живели, / свят опознали, шепнейки изниско: / „Блазе ѝ .. Ех, кабил ни край не е / на хубаво да води тая хубост!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 90. Нямам край. Разг. 1. За качество, проява и под. — проявявам се в много висока степен. И възторгът, и радостните излияния на ханджията нямаха край. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 145. — Най-после, разбери, омръзна ми всеки ден едно и също. Почакай, потърпи и като му дойде времето, ще узнаеш. Още малко остана. Но твоето женско нетърпение и любопитство край нямат. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 340. 2. За пространство — много голям, обширен съм, безкраен съм. И нямаш [Русия] изглед, край и чет. Ив. Вазов, Съч. I, 71. Няма ни край, ни конец. Разг. За нещо, което продължава непрекъснато, не се свършва (при изразяване на досада, умора от нещо). — Кучешки живот е нашият, войводо, теглото ни край няма. М. Марчевски, П, 51. Обръщам / обърна дебелия (другия) край. Разг. Пристъпвам към строги мерки; почвам да действам строго, да прилагам сила, бой. От сечището излезе горският пазач и се нахвърли върху му. — Какво дириш в забраненото? Я разтоварвай колата. Крадец!.. — На тебе думам, пущай колата, докато не съм обърнал дебелия край! К. Петканов, X, 70. Кина се опита да изтръгне ръката си от Вощака, но полицаят я бе хванал здраво. — Мирувай, че да не обърна другия край! — рече ѝ той, като я стрелна с хищно светнали очи. Д. Ангелов, ЖС, 529. От единия до другия край. Разг. По цялото протежение; навсякъде. Пред очите ни се рисуваше България, станала на крак до последния човек, пламнала като някой вулкан от единия край до другия. К. Величков, ПССъч. I, 17. От край до край. Разг.; От край до конец. Диал.; От края че до конец. Диал.; От начало<то> до края. Разг. Изцяло, всичко. Две хиляди декара гора имам, и каква гора— от край до край дъб! Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. Панко подпря остена на ритлата, бръкна с две ръце под сеното, започна да тършува от край до край и извади едно ръбесто шише с ракия. Д. Ангелов, ЖС, 371. Казва Николай Петров: / — Аз съм винаги готов / и уроците си зная / от началото до края! Ас. Босев, СбХ, 180. Отпускам му (отпущам му) / отпусна (пускам / пусна, пущам) му края. Разг. Удрям му / ударя му края. Диал. 1. Преставам да върша добре работата си и да изпълнявам задълженията си. Портиерът му отпусна края и почти не поглеждаше кой влиза и излиза. 2. Преставам да се интересувам от каквото и да е, за нищо не ме е грижа. Мнозина, като си казваха, че ги чака пъкълът поради греховете им, отпущаха му края и се предаваха на рогатия. Ем. Станев, А, 104. Радваш се, че съм зачел името ти, нали? И си мислиш, че съм кръстила сина си на твое име от благодарност, дето се застъпи когато бях ѝ пуснал края, когато бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. 3. Започвам да живея нашироко; разточителствам. Инак е отворен човек, политик пада, интересува се, ама е стиснат, стиснат, та и левче за вестник не дава даже .. Такъв икономист човек е Доньо Дудунът. Напоследък, обаче му отпусна края. На умирачка ли му замириса, старост ли го промени, ама почна да пилее пари за щяло и нещяло и сякаш не мисли за утрешния ден. Чудомир, Избр. пр, 98-102. 4. Започвам да живея лекомислено и неморално. Един ден получавам писмо от старата. Така и така, пише, „жена ти съвсем му е отпуснала края. Цялата махала приказва“. Б. Райнов, ЧЪ, 152. Като загазиш в калта и се оплескаш, после му удряш края. Л. Стоянов, X, 74. Слагам / сложа (турям / туря) край на нещо. Разг. Прекратявам, прекъсвам, завършвам нещо. — Но нека сложим край на нашия разговор, господин Рачиков. Ето мръква, време е да вървим в града. Ем. Станев, ИК III, 79. — Ха сега мълчи! — рече старецът, като с това искаше да тури край на разпитванията му. Д. Ангелов, ЖС, 157. Слагам / сложа (турям / туря) край на живота на някого. Разг. Убивам някого. Вчера в селото. Сланотрън (Видинско) селският пъдар Танаси Танасов по невнимание е турил край на живота на съселенина си Цено К. Георгиев. БД, 1909, бр. 13, 3. Слагам / сложа (турям / туря) край на живота си. Разг. Самоубивам се. Ако имаше под ръка въже, тел или нож, щеше да сложи край на живота си. В. Нешков, Н, 23. Най-после Гавазов и Чемков бяха намерени. Те сами туриха край на живота си, след като повалиха неколцина заптии. П. К. Яворов, Съч. II, 212. Тя (то) край няма. Разг. За подчертаване, че нещо е много обширно за разказване, че може да се разказва още много време за нещо. И при други дървета се спира Крайналията и други хайдушки, истории разказва. .. — Остави, тя край няма! Й. Йовков, СЛ, 187. Тя моята (нашата) край няма. Разг. За тежки, неприятни, мъчителни преживявания, които са продължили много дълго време. — А вие кой бяхте? — Ех, тя моята край няма — подзе дядото .. — Аз съм пенсионер. Имам си една чудна и дивна къщичка. И тая пролет покривът ѝ почна да капе. ВН, 1955, бр. 284, 4. Така я карахме години наред. Край нямаше нашата. Едва изхранвах децата си, а често се случваше и без хляб да оставаме. ВН, 1958, бр. 2131, 2. Улавям / уловя (хващам / хвана) края. Разг. 1. Някому. Узнавам какво върши някой, къде е отишъл или откривам, намирам някъде някого, който е забягнал или се е укрил. — Къде ще бягаш? В Босна ли? .. Или във Влашко — най-близо е, а веднаж потънеш ли във Влашко, мъчно ще ти уловят края. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Лазар стъпка цигарата си с крак. — Ами те ще укрият житото! Де ще им хванем после края? Никакви наряди няма да дадат! А. Гуляшки, СВ, 168. 2. На нещо. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. — Показа се жената човек, прибра пребитата еврейка, а те? .. — А защо я прибра? — не млъкваше синът. — На всичко да хванеш края. От доброта. Ем. Коралов, ДП, 16-17. Харабят ми краищата. Диал. Теглил съм от някаква болест, боледувал съм.
КРАЙ2, кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, м. Диал. Крайник на човешко или животинско тяло. Трупът на кърпача лежеше накълцан, с отрязани краища, с извадени очи, без език и уши. Ив. Хаджимарчев, ОК, 295.
КРАЙ предл. 1. За означаване, че някой или нещо се намира близо встрани от някого или нещо или по дължината, по протежението на нещо; близо до, при, покрай. Той погледна шопа, който стоеше с наведена глава край него и замислено чукаше камъчета с тоягата си. Елин Пелин, Съч. II, 92. Лекарят приседна за малко край леглото му. П. Вежинов, НС, 85. Орешаците и шубраките край пътя, .., шушнеха сънливо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 52. Той влезе в плевнята .. Край една от стените бяха наредени купчинка нацепени дърва и трески. Д. Талев, ЖС, 36. О, майко моя, родино мила, / .. / Плачи, там близо край град София, / стърчи, аз видях, черно бесило / и твой един син, Българийо, / виси на него със страшна сила. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. А можахме, родино свидна, / ний можахме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Съч. I, 60.
2. За означаване, че някой или нещо се движи близо встрани от някого или нещо, по дължината на нещо или в посока на нещо; близо до, покрай. Той говореше, а тя вървеше край него. Елин Пелин, Съч. II, 114. Нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово, край хана на Сарандовица. Й. Йовков, ΒΑΧ, 5. Каруцата мина край овощната градина на Белчо Плявата. К. Петканов, МЗК, 8. Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити / и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
3. За означаване, че някой или нещо се намира или става близо до някого или нещо от всички страни и посоки; около. През клоните ясно личаха човешките сенки, насядали край огъня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Рибарите мълчаливо се суетят край лодките си, запретнали крачоли до колене. М. Грубешлиева, ПП, 46. Ще изковеш за дъщеря ми един златен пръстен. Ще го украсиш със златна жичка — тънка да бъде жичката.— като зъмче да се навие край пръстена. А. Каралийчев, ПГ, 104. Множества бръчки трептяха край очите му [на дядо Мирьо], когато се усмихваше. Ем. Станев, ЯГ, 6. Той чувствуваше край себе си силата на новото течение на живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 73. —Додето има край мене хора, които страдат, аз не мога да живея щастливо. Н. Райнов, КЧ II, 27. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен, / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.
4. За означаване, че нещо се извършва, става успоредно, едновременно с друго нещо; наред с, заедно с, покрай. Все ратай, ратай, заробил съм се у хората. И ти щеше край мен да страдаш повече от мен. Елин Пелин, Съч. I, 86. Край разнообразните си занаяти, той [дядо Мирьо] упражняваше тайно и незаконно — ветеринарния. Ем. Станев, ЯГ, 6. Съседите прескачаха ниските плетища и стоборчета и край работата намираха по малко време да чуят нещо от устата на Игната по кризата, по политиката и лошия хал на трудещите се. Г. Караславов, СИ, 280. Чуваше Стоян Глаушев, че малкото сираче живеело немило-недраго край по-големите си братя и сестри, край баща си. Д. Талев, ПК, 264. // За означаване, че някой търпи някакво действие заедно с друг или поради него; покрай Илиева: — Знаете ли какво ми каза? Край Вена обикнах Големанови като мои същински родители. Големанов: — Я, какъв син съм си намерил. Ст. Л. Костов, Г, 58. Довели му и стотина мършави овце. Но всичко било за беда — овцете измрели от някаква незнайна болест, та край тях изпукали и овцете на всички планинци. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362. Най-хубавата му нива, най-близката му нива, .., тая нива да загуби! И защо? Полакоми се за повече, полъга се, че край Ганчовския ще може да се нареди някак, а то... Г. Караславов, Тат., 155.
край ◊ Светлина в <края на> тунела. Вж. светлина.