ръ̀б - единствено число, нечленувано * ръ̀ба - бройна форма ръ̀бът - единствено число, членувано - пълен член ръ̀бове - множествено число, нечленувано ръ̀бовете - множествено число, членувано
- 1. ръб
- - Дохождам/дойда на ръб
See more- - На ръба на пропастта
РЪБ, ръбъ̀т, ръба̀, мн. ръ̀бове, след числ. ръ̀ба, м. 1. Външна линия, край, където се съединяват две плоскости под ъгъл.
Той напипа бравата и отвори, без да чука. При влизането му Елена скочи от стола, обърна се и опря длани о ръба на масата зад гърба си. В. Геновска, СГ, 109. Преводачът издърпа креслото си до бюрото и опря лакът на полирания ръб. Х. Русев, ПС, 10. Тя запуши, изпусна няколко кълбета дим и се облегна сърдито върху ръба на креслото. Г. Караславов, Т, 36. Чиновниците се изгледаха плахо ..: — Полудя бе, полудя човекът и това си е! .. Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше. Чудомир, Избр. пр, 32. Беше жестоко ударил сляпото си око в ръба на гредата. Потече кръв от раната му. П. Михайлов, ПЗ, 76. Преди да стигне Султана още до чешмата, обкована по ръбовете на мраморното корито .. с прозрачни, сребристи синкави ледени витки и висулки, горе на чардака се показа Ния. Д. Талев, ЖС, 331. // Външна линия, край, където се съединяват вътрешната и външната повърхност на съд или друго тяло. После пресегна и внимателно избърса ръба на чашата си, където устните ѝ бяха оставили петно от червило. М. Грубешлиева, ПИУ, 190. — Хайде, на добър ти час! — и Пандито впи устни в ръба на паницата с вино. К. Петканов, П, 130. Жак усещаше с треперещите си устни колко студен бе ръбът на тенджерката и водата също беше студена и бистра, и на големи глътки минаваше през гърлото му. Б. Райнов, ДВ, 230. Тялото му потрепера, ръцете се свиха под стомаха, а главата му клюмна до ръба на една от кофите. Ал. Бабек, МЕ, 151. На долния край на лоста, който се върти в земята, има прикрепен стоманен цилиндър, .. По-рано по ръба на цилиндъра се прикрепваха зъбци от диаманти. С, 1954, кн. 3, 101.See more2. Заострена твърда издатина по камък, скала или друга повърхност. Някъде дъждът беше измил мазилката и оголил сивите ръбове на гранитните камъни. Х. Русев, ПС, 68. Катереше се [козелът] по скалите, .., едва се задържаше върху каменисти ръбове. Й. Радичков, СР, 75. Иван прехвърли керемидите на къщата, стегна ги, замаза ръбовете, прочисти всичко спукано и негодно. Г. Караславов, Тат., 195. Водата е скъсила съседния хребет, загладила е с време ръбовете, издигнала сама паметник в нешироката тук Искърска долина. Ив. Велков, БР, 1930-1931, кн. 3, 96. // Издатина, гънка по нещо. Вънкашното ухо е съставено от хръщял. То има много ръбове, бразди, направени от сгънките на хръщяла. НКАФ (превод), 111.
3. Най-високата издължена част на възвишение, планина и под.; гребен. Оттук пътят .. прави по-чести зигзаги и заобикаля ръба на склона. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. На юг селото ни обгражда нисък хълм и ето там, на самия ръб на хълма, се издига гората. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157. Отмахна поглед от равнината и с мъчителна тежест в сърцето се взря назад към планините, чиито черни космати ръбове все още личаха на ясния фон. П. Вежинов, НС, 235. Слънцето се показа за миг на самия снежен ръб отсреща и освети лицето на Караибрахим. А. Дончев, ВР, 10. Слънчо изскочи иззад хълма, увисна за миг на ръба му, заиздига се нагоре. Г. Марковски, СК, 142. // Най-високата издължена част на вълна̀ и под.; гребен. Исках да споделя с вас чувството какво е да виждаш на платното бавно да изплува парче от морето, началото на края на една морска вълна .. С този цвят [бяло] оформям пяната на ръба на вълната, искам да е лека и прозрачна, да се изпари във въздуха при първия порив на вятъра. Кап., 2008, бр. 11, 37. По ръбовете на вълните / пияният ми блян се носеше. Н. Хрелков, ДД, 85.
4. Крайната заострена част на скала, височина и др., под която започва стръмнина, пропаст. От тесния ръб, на който стоим, .., една гладка, шеметно стръмна урва се спуща дълбоко, в една пуста поляна. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. Сърцето ми, което обича свободата, не знае що е страх от бездна. Никога не ми се завива свят дори и когато вървя по ръба на най-стръмната и висока скала. Ем. Станев, ПГВ, 117. Пътят за Сантос пълзи по шеметни височини, вие се като серпантина по ръба на страхотни пропасти. Св. Минков, ДА, 83. Вървим по самия ръб на пропастта. Заледено било на снежен масив. Бл. Димитрова, Лав., 75. // Крайната ивица от повърхността, ограждаща най-горната част на нещо (дупка, окоп и под.), издълбано надълбоко. Притихнахме до ръба на трапа, където беше скочил Савата. П. Стъпов, ЧОТ, 36. Една червендалеста глава с уплашени очи, .., неочаквано изникна до самия него иззад ръба на окопа. Ив. Мартинов, ДТ, 12. Развеселени от примера на Рали, легистите бързо запрескачаха един след друг. Мнозина достигаха благополучно насрещната страна, други се задържаха с мъка на ръба, трети като Рали попадаха на дъното. Ст. Дичев, ЗС I, 218.
5. Заострената външна страна на нещо. Тати наведе глава така, като че ли някой го беше ударил по врата с ръба на китката си. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. Със силен вик той направи лъжливо движение с лявата си ръка, като че ли искаше да удари Малкълм с ръба на дланта си. К, 1986, кн. 8, 37.
6. Чупка по дължината на панталон, направена чрез гладене. Той беше дошъл в цивилни дрехи, носеше ярка червена връзка и подръпваше внимателно острите ръбове на панталоните си, когато седеше. А. Гуляшки, Л, 296. Седна и той до масата писалище, .. Поизкашля се без нужда, приповдигна панталоните си да не се развалят ръбовете им. Д. Талев, ГЧ, 430. Танчо не бе обличал дрехи от купешки плат, а му се носеха панталони по-мекички, така с ръб отпред. Кр. Григоров, ТГ, 73. Ръбът на светлосините му панталони беше идеално изгладен. М. Грубешлиева, ПИУ, 55. Облича се как да е, по пуловера му висят конци, панталоните му са къси и без ръб. В. Пламенов, КМ, 10.
7. Обшит или подгънат край на дреха, плат и др.; кант. Вишневочервени бяха и шевиците по ръбовете на ръкавите и на раменете, по ръбовете на беневреците. Й. Вълчев, СКН, 78. Жаждата за пустинята засуши езика ѝ и [княгинята] с парливо удоволствие притисна до гърдите си грубия ръб на конопената риза, която все още носеше върху своето тяло. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34-35. Тя оправя дълго гънките на блузката по гърдите си, надипли полата, запъхна по-дълбоко ръбовете на деколтето. Г. Райчев, ЗК, 75. А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата — по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни. Т. Влайков, Пр I, 64.
8. Място, където се съединяват с шев две части на дреха, чаршаф и под. Една грозна и кирлива риза, .., и едно безцветно тъмно палто, пукнато по ръбовете от напора на могъщата му снага, го правеха страшен и вдъхваха недоверие. Елин Пелин, Съч. I, 56. Нашите герои отиват при шивачката и освобождават като от заложна къща дълготърпеливата сватбена рокля, всеки ръб и шев на която Беба преглежда с разтупкано от вълнение сърце. Св. Минков, РТК, 122. Орфей смъкна своите скъпи дрехи, .., и се облече в сиви, оръфани рибарски дрехи, избелели по ръбовете от слънцето. Г. Караславов, Избр. съч. V, 320. Съвсем ни събличаха, изпитваха сичките ръбове на дрехите ни, за да видят да не сме скрили някое писмо или друго нещо. Др. Цанков, ТМ (превод), 191. // Издадена плътна надлъжна ивица върху задната част на дамски чорап (обикн. найлонов). Тя се обърна на два пъти, уж да провери дали не е изкривен ръбът на чорапа ѝ. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Заприказва с Клео за найлонови чорапи без ръбове, като хвърляше начесто погледи към нейния спътник. Ем. Манов, БГ, 124. С деликатни движения тя поема и втория чорап, взира се да открие някаква предателска бримка и успокоено опъва ръба. Бр. Йосифова, БЧМ, 145.
9. Край, периферна част на някаква повърхност или на нещо. Верижните планини, едни от най-величествените постройки на земната кора, се намират все по ръбовете на сегашните или някогашните континенти. ПР, 1952, кн. 6, 21. Тя [гората] започваше от ръба на шосето и стигаше до самата река. Д. Фучеджиев, Р, 259. На ръба на поляната, над пътя, изскочиха четири-пет огромни овчарски песа. А. Дончев, ВР, 13. Като крило на някаква неуловима жар-птица из притихналата гръд на океана се подаде позлатеният ръб на слънцето. Ал. Бабек, МЕ, 34. Ясният есенен ден гаснеше. Далеко на запад започнаха да се издигат тъмни облаци с позлатени от залеза ръбове. В. Геновска, СТ, 371.
10. Жарг. Груб, опърничав, несговорчив човек. Ама че ръб е новият ни съсед, само търси за какво да се скара!
11. Мат. Права линия, която ограничава стена на многостен. „Даден е ръбът на един куб. Да се построи с линийка и пергел ръбът на куб, обемът на който е два пъти по-голям от обема на дадения куб.“ Матем., 1965, кн. 5, 12. Ръбовете, които ограничават основите, се наричат основни ръбове, а тези, които са заключени между двете основи — основни ръбове на призмата. Стереом. Х кл, 36. Страните и върховете на равнините многоъгълници са съответно ръбове и върхове на многостена. Дескр. геом. XI кл, 133. Кубический милиметър .. е куб, на който ръбовете са по един милиметър. К. Кърджиев, А, 152.
12. Диал. Ръбец2. Той сецна ризата си, разгърди се и показа ръбовете на отдавна зарасналите си рани. А. Гуляшки, Л, 61. „Първа нощ, Аглика! Първа и по слава; / нели ръб на устна имам от тогава?...“ П. К. Яворов, Съч. I, 43.
◊ Вървя (движа се) по ръба на пропастта. Книж. Действам много рисковано, излагам се на голяма опасност. Запазеното му място беше 28. Това число .. му напомни с какво опасно нещо се е заел. Трябваше да върви по ръба на пропастта. Но нямаше избор. Ив. Тотоманов, ДПП (превод) [еа]. Не бе видял нито пистолета, нито опасността, която го заплашваше, .. Бе видял само едно момче, което толкова приличаше на него преди години, когато той самият вървеше по ръба на пропастта. С. Славчева, Л (превод) [еа]. Довеждам / доведа (докарвам / докарам) някого или нещо до ръба на пропастта; тласкам (водя) някого или нещо към ръба на пропастта. Книж. Ставам причина някой или нещо да изпадне в тежко, кризисно положение. Целта на реформата е да не допуска повторение на кризата от 2008 г., която доведе световната икономика до ръба на пропастта. Кап., 2010, бр. 28 [еа]. През 70-те години в Италия успяха да омиротворят 5 000 въоръжени мъже, които бяха докарали италианската държава до ръба на пропастта. Култ., 2004, бр. 18, 6. През 1934 г. парламентът е разпуснат, защото военните смятат, че котерийните борби на партиите водят България към ръба на пропастта. Д, 2008, бр. 35 [еа]. Изглаждам / изгладя ръбовете в (на) нещо. Книж. Премахвам, отстранявам нещо, което е източник на конфликти, неразбирателство. Щом така превъзходно се справихме с всички големи въпроси, нека сега изгладим ръбовете на нашия бит. Н. Каралиева, Н, 87. Намирам се (съм, стоя) на ръба на пропастта. Книж. В много тежко, кризисно положение съм. — Нямате пари? — Търся си работа. На ръба на пропастта съм, както се казва. Изхарчих последните си десет цента. Ив. Киров, МВ (превод) [еа]. Общинските болници са на ръба на пропастта, защото бюджетът не стига. С, 2005, бр. 4584 [еа]. На ръба на закона. Книж. 1. За човек, фирма и др. — който се занимава с полузаконна, полулегална дейност. Голямата звезда живее в провинцията и е омъжена или поне обвързана с човек на ръба на закона. Ег, 2006, бр. 110 [еа]. 2. За дейност, действие, постъпка — полузаконен, полулегален. Причината за участието ѝ в подобни сделки на ръба на закона вероятно е било желанието на банката да разшири инвестиционната си дейност в САЩ. Банк., 2004, бр. 5 [еа]. На ръба на нещо съм. Книж. 1. Достигнал съм до някакъв предел, малко остава да се случи или да настъпи нещо лошо, да изпадна в някаква неблагоприятна ситуация (конкретизирана чрез несъгласуваното определение). Разбра, че са на ръба на кавгата, която зрееше отдавна. К. Колев, ТЕ, 50. Редица икономики са на ръба на краха, след като години наред отпускаха лесно кредити, които подхранваха нестабилни проекти за недвижими имоти. Земя, 2008, бр. 201, 20. От толкова напрежение вече съм на ръба на нервна криза. 2. За проява и под. — много приличам, доближавам се до нещо недобро, неприемливо. Почти всяка проява на Драган Цанков на българската политическа сцена е нейде на ръба на скандала, носи нещо от типичната атмосфера на политическото тържище. Т. Жечев, БВ, 111. Работата дохожда / дойде на ръб. Диал. Обикн. в св. Стига се до положение, от което няма изход. И г н а т (неохотно): — А бе аз… какво? Драго е малко буйна кръв, ама дотам не е побеснял… Но-о, щом председателят казва, няма какво. Работата, както се вижда, е дошла на ръб: ни така, ни инак. Н. Хайтов, ПЗ, 70. Стигам / стигна (идвам, дойда) до ръба на пропастта. Книж. Изпадам в много тежко, кризисно положение и съм заплашен от провал, катастрофа. Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. Н. Хайтов, ТКБ II [еа].