кончѝна - единствено число, нечленувано кончѝната - единствено число, членувано кончѝни - множествено число, нечленувано кончѝните - множествено число, членувано
КО̀НЧЍНА1 ж. Остар. Смърт. — Как загина Момчил, .. Говори, кажи де! Каква е била кончината му и що ли си е помислил той на смъртния час? Ст. Загорчинов, ДП, 485. Това, последното сътресение ускори кончината ѝ. Един час преди да умре аз бях при леглото ѝ. Ив. Вазов, ВМ, 17. Алеко е мечтаял и за едно околосветско пътешествие, но преждевременната му кончина осуети изпълнението на този му смел блян. П. Делирадев, В, 3. Като се мало пооправих, казах на майка: „Остави, не крепи ме, сега можам сам да вървим“. Но чтом тя ме остави, аз паднах... Тогава се уверих, че съм бил опасно болен и близък до кончината си. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 354.
КО̀НЧИНА2 ж. Разг. Вид игра на карти. Тати отиваше в него [кафенето] да поиграе скамбил или кончина за едно кафе, колкото да си убие времето. Ст. Чилингиров, ХНН, 140. — Кир Иванчо, играваш ли една кончина? Ив. Вазов, 3, 1885, кн. 2, 56. — Когато бях в Атина — продължава той, — то император Отон (кир Сотираки са срамува да нарича гръцкия крал другояче) ма викаше сяка една вечер да пиеме заедно мастика и да играеме на кончина. Л. Каравелов, Съч. VIII, 8.
— От ит. conchino.