нача̀ло - единствено число, нечленувано нача̀лото - единствено число, членувано начала̀ - множествено число, нечленувано начала̀та - множествено число, членувано
НАЧА̀ЛО, мн. -а̀, ср. 1. Само ед. Обикн. с предл. в , о т членувано и (остар.) нечленувано с несъгл. опред. Първи момент или кратък период от време, когато започва нещо (действие, явление, състояние, период); започване1. Противоп. край1. В началото на боя един наш отред проникна там по дирята на сръбски солдати. Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. Наближи Димитровден, началото на новата работна година. Д. Талев, ЖС, 97. Изведнаж Митаке се изправи на целия си ръст и всички млъкнаха и го загледаха, защото от самото начало разбраха, че тоя човек и по вида си, и по всичко е над всички други. Й. Йовков, ВАХ, 36. В начало на тоя месец видях писмо от хаджи А. АНГ I, 458. Начало на пролетта. Начало на часа̀. Начало на строителни работи.
2. Обикн. ед. Първа проява или първи действия, с които започва нещо (дейност, явление, състояние); започване1. Противоп. край1. Всяка работа се свършва така, както се подкара. Всичкото е началото... Ст. Чилингиров, ХНН, 46. На другия ден в ранни зори той набързо обиколи селото. Събраните двадесетина ученици и ученички за начало бяха достатъчно. Другите щяха да дойдат сами. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше. П. Продев, С, 69. Охридската патриаршия има началото си .. от старата българска Преславска и Дръстърска .. патриаршия. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 14. Откритието на Рьомер положило началото на нова епоха във физиката и астрономията. Вл. Харалампиев, ПСС, 11. Успешно начало. Обещаващо начало.
3. Обикн. с несъгл. опред. Мястото, откъдето започва нещо (местност, селище, предмет и под.). Противоп. край1. И действително градът [Асеновград] се намира точно в началото на пролома, по който тече Чепеларска река. Ст. Михайлов, БС, 241. Ето Гибралтар — краят на Средиземно море и началото на океана. Св. Минчев, ДА, 15. Но Мидхат изви белия си кон и го подкара към началото на строените войници, натам, де се вееше знамето с полумесеца. Ст. Дичев, ЗС I, 397. Трепвам: скали и простори. / Лес. Ни начало. Ни край. А. Разцветников, С, 42. Начало на улица. Начало на тръба. // Първи думи, редове, звукове или части, откъдето започва устен или писмен текст, литературно произведение, музика и под. Противоп. край1. Ние даваме ухо ту тук, ту там, случваме едного, който се показваше като очевидец и изслушваме страшната история от начало до край. Й. Йовков, ВАХ, 25. Раковски е започнал „Житието“ си през 1866 г. и е написал само началото — увода и първите две глави. Н. Ферманджиев, РХ, 11. Кънчо не чу последнята част от разговора, .. Но той чу началото му, чу думите на госпожа майорката — неговата бъдъща господарка. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8. Начало на соната. Начало на песен. Начало на драма.
4. Понякога с прил. и з х о д е н. Изходен материал, вид, форма, състояние на нещо, откъдето започва неговото развитие. Възможността да се „деформира“ молекулата и се изменява строежът на атомите чрез големи налягания допринася за изясняване въпроса за първичната материя като изходно начало на целия космос. ВН, 1960, бр. 2660, 4. Кавказците са бели, монголете жълти, негрите черни, а американците червени. Но тук са появлява един твърде важен вопрос: произхождат ли сичките тие племена от един праотец или сяко от тях има свое начало? Знан., 1875, бр. 1, 5. Изважда я [стъклената материя] и я слага при една наковалня, гдето други работник въвира в издутата топка едно цилиндрическо желязо и го търкаля по наковалнята и стъклената лава приема формата на цилиндър, — ето ти началото на една чаша. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. О, Софийо! / Началото ти тъне в мрака, ../ и сякаш от предвечни дни, / с венци от жито и люляка, / ти бдиш сред кръг от планини. А. Разцветников, С, 35.
5. Прен. Основна движеща проява; същина, същност. Богомилите считали, че в света има две начала — добро и зло, Бог и дявол. Ист. VII кл, 27. Предмет на тая книга е борбата на две начала в елинския мир, на Аполона и Диониса. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 9. Две жени пред мен, езическа и християнска, .. Древната, ясна като душа на първобитен човек, и модерната, безпокойна, християнска, загадъчна. Две сестри, две начала за нас. Р, 1926, бр. 202, 2. „Едно от живителните начала на народността може да служи секому собственото негово отечество и отечествената му история.“ Т. Шишков, ИБН, IV.
6. Прен. Със съгл. опред. Качества, същностни признаци на нещо или някого, които се уточняват от определението. На сцената българският зрител желае да вижда пиеси, вдъхновени от доброто начало у човека, които отговарят на неговия копнеж за мир. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Но как, Господи, ще съжителствуват в душата му тия две противоположни начала — студеният разум и горещото чувство? А. Гуляшки, ЗВ, 100. Прометеевското начало, което всяко човешко сърце крие, кара да отхранваме безумни пориви, страстни надежди. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 299. Запомних и почувствувах колко дълбоко те [Ив. Хаджийски, К. Цонев, Майстора] обичат народностното начало в нашето изкуство. Е. Каранфилов, Б III, 187.
7. Обикн. мн. Основно, ръководно положение на теория, дейност, поведение и др.; принцип. Той имаше основни начала — да не отива против законната власт и да отрича бунтовниците и революционерите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. — Щастието според мен е да си в хармония със света и със себе си .. — Следователно то изисква някакво обединяващо начало. Ив. Сарандев, ЕС, 128. При правопис, който почива на етимологичното начало, се държи сметка за произхода на думите, а не за техния изговор: град, градски, градче (изговор: грат, гратски, гратче;..). Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Трите главни начала на християнството са вяра, любов, надежда. Ч, 1870, бр. 1, 14. Не се отчайвай, не са празни думи: / напредък, братство, правда, чест, свобода, / .. / Не губят своя блясък благородни / начала светли, думи идеални. Ив. Вазов, Съч. III, 79. Идейно начало. Ръководно начало. Теоретически начала. Мирогледни начала.
8. Само мн. С предл. н а и съгл. опред. Начин за организиране или осъществяване на някаква дейност, означен от определението; принцип. Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала разбираш ли? — Кооперация един вид. Й. Йовков, ОЧ, 157-158. Учениците живеят на казармени начала и се ползуват от безплатна квартира, храна, облекло и обувки. ОФ, 1949, бр. 1500, 5. В дома на Антон Страшимиров можеше да се отиде по всяко време. Семейството, което нямаше деца, живееше почти на бекярски начала. К. Константинов, ППГ, 143. При нашата сурова действителност театър на частни начала не вирее. К, 1927, бр. 102, 1. Та рекох, с воля божа, / да ти предложа: да влезнеш с нас ортак на честни / начала. Д. Подвързачов, Б, 62.
9. Шахм. Гамбит, дебют. Двамата гросмайстори разиграха английско начало.
10. Остар. Почин, начинание. Редакцията ся счита за длъжна да им изражи [на дарителите] .. най-искрените си благодарение и признателство, .. за това безценно наистина народно начало [вестника]. ДЗ, 1868, бр. 49, 183.
11. Остар. Обикн. мн. Вещество, химически елемент, съставна част на нещо. Химическите изследования са откриле в кавето особено начало, което са нарекле кафеин и което съдържа в себе си голямо количество азот. Знан., 1875, бр. 14, 216. Тела, които могат да се разставят, разлъчат химически на две или повече съставни начала, наричат ся сложни или съставни тела. Й. Груев, Ф (превод), 12. В млякото са намират сичките начала, от които са образува человеческото тяло. Ч, 1872, бр. 13, 569-570.
◊ В начало (начале); из начало. Остар. Книж. Отначало, в началото. Децата треба да ся учат чистописанието. В начале нека писуват полека. А. Никопит, УД (превод), 22.
начало (комп.) - start