ко̀рен - единствено число, нечленувано ко̀рена - бройна форма ко̀ренът - единствено число, членувано - пълен член ко̀рени - множествено число, нечленувано ко̀рените - множествено число, членувано
1 род - родословие - произход - потекло - корен (разг.) - жилка (разг.) - джинс (разг.)2 начало - причина - корен (разг.) - източник - извор (книж.) - първоизточник - първопричина
- 1. корен
- - До корена на космите
See more- - Дърво без корен
- - Забивам/забия <дълбоки> корени (корен)
- - Заривам/зария корена
- - Знае Аврам , де копае корени
- - Зная де Аврам копае корени
- - Изскубвам/изскубна из (от) корен
- - Изтръгвам/изтръгна от (из) корен (с корена)
- - Ловя корен
- - Не падам по-далеч от корена си
- - От (из) корен
- - Пускам (пущам)/пусна <дълбоки> корени <дълбок корен>
- - Сея на корена <му> просо
- - Сея на корена <му> ряпа
- - Скубя радоквата от корен
- - Хващам/хвана корен<и>
- - Ще ти кажа аз тебе де копай Аврам корени
- - До корен
- - Дърво без корен
КО̀РЕН м. 1. Подземна част на растение, с която се крепи в почвата и смуче хранителни сокове от нея. По изкъртените им корени виждаш, че тия борове само едно са гледали: да се източат по-високо в небето. Ив. Вазов, Съч. XV, 53. Случи се неравно място, изровено от пороища, редки храсталаци, корените на които се провличаха като черни змии над пясъка. Й. Йовков, Разк. I, 157. Двата бряга на дола се издигаха стръмно, изровени от водата. От глинестата им земя се подаваха тук-там брадати корени. Ем. Станев, ПГВ, 94. Глухонемият започна да обикаля из полето, да се губи по синорите, да се вре из малките кории. Той чоплеше с заострена дрянова тояга, вадеше корени и луковици. Г. Караславов, СИ, 15. // Тази част, използвана за различни цели, обикн. в медицината. Валериановите корени са старо класическо средство на медицината за успокояване при нервни възбуди. А. Бойчинов, ПХ 25. Вареше корени от коприва и си поливаше косата след миене, за да я заздрави.
2. Разш. Обикн. в съчет. с числително или местоим.-числително и название на растение. Отделен екземпляр от съответното растение. Посади си и няколко корена сминдул за шарена солчица, а покрая нареди тясна лехичка с малко гюзум и магданоз. Т. Влайков, Съч. II, 292. В дворовете пред къщурките стопанките си бяха направили градинки — една или две лехи с цветя, а останалите засадени с фасул, домати и някой и друг корен царевица. Д. Спространов, С, 181. —Малко е моето лозе. Имам там два-три корена, колкото да не сме без нищо. К. Петканов, СВ, 188. — Иди до ТКЗС, напълни чувалчето с чушки, моркови, домати от корена, целина. Н. Каралиева, Н, 112. В градината си посадих двайсетина корена ягоди.
3. Враснала в тялото долна част на зъб, косъм, нокът и др. Вторият юмрук попадна върху лявата му буза и един зъб тропна, освободен от здравия си корен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. Червените ѝ коси, поникнали бели в корена, стърчаха грозно — прави и нефризирани. М. Грубешлиева, ПП, 290. Непрекъснато [волът] почесва корена на единия си рог. Й. Йовков, АМГ, 9. // Остар. Основа. В корена на язика има една захлупалка, която се нарича .. мъжец. НКАФ (превод), 87. Те носеха тежки тулове от кожа, а в тях се пастреше ужасът на всяка българска победа: в колчана дрънкаха стрели от гъвкава пръчка с метален корен и с връх, потопен в отрова от незнайни билки. Н. Райнов, ВДБ, 50. Шамони, село във висока долина на истото имя, главно от живописното си положение у коренът на Монблан, най-високата планина в Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 221.
4. Прен. Начало на нещо; източник. Всяка нова мисъл у човека има корен някакъв, причина. Имаха си корен и новите мисли на Фейзи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 89. Това народно негодувание имаше своите корени в далечното и близко минало: бунтовете при Дуранкулак и Шабла, протестите по русенските кръвопролития. М. Кремен, РЯ, 248. Отлееше ли се първата, буреносна вълна на гнева, той се успокояваше, заставаше пред събитието като хирург над разтворена рана и търпеливо и настойчиво търсеше корена, причината на болестта. А. Гуляшки, СВ, 119. Коренът на хулиганството е също в отрицателното отношение към труда. ВН, 1958, бр. 2014, 2. А пари, добре вложени и употребени, показват разумност, предвидливост и самовладание, а то е корен на сериозен характер. Й. Груев, СП (превод), 213.
5. Прен. Разг. Принадлежност по рождение към някакъв род; произход, потекло. След името на всекиго се казва името на баща му, защото мнозина са с еднакви имена и човек с едно име е самичък, а името на баща му го свързва с другите хора, та се знае откъде е протекла кръвта му и какъв е коренът му. А. Дончев, ВР, 18. Яна роди четвърто дете. И четвъртото беше момиче. — Кучка! — викна разгневен свекърът и, старият Гроздан Мечар. — Ще затрие корена ми тая кучка! Д. Талев; СК, 121. Роднините от един корен носят едно коренно ири прякорно име, като: Стояновци, Поповци. Н, 1883, кн. 2, 181. Бащина клетва и майчина корен изсушава. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 37. Земи куче от копаня, а момиче от добър корен. Погов., Л. Каравелов, Съч. II, 48. //Принадлежност към някаква народност, класа, съсловие. Само в космополитната атмосфера на Цариград може да се усети с такава ярка и неповторима сила какво нещо е отечеството, .., корените. . В стихийното възрожденско движение на цариградските българи има силна струя на носталгия по оставените села и близки. Т. Жечев, ББ, 9. // Събир. Роднини близки на някого. Баща ми дойде тука от Тузлата. Северен добруджанец. Докарал само този кон и две-три ощърбени паници. Човек без корен беше. А. Каралийчев, НЗ, 178-179.
6. Езикозн. Основна непроизводна част на дума, без представки и наставки, която носи главното значение. — Месинг се запоява с „елхакс“ — изтърси им той недообмисления си отговор. — Това пък за първи път го чувам — обади се Милко, .. — Виж да кажеш „боракс“, то е друго. — Че аз нали казах същото. — С малка разлика в корена. Останалото е същото. П. Проданов, С, 128. Думите уча, учител, ученик, учебник, училище имат общ корен.
7. Мат. Число или израз, получени в резултат на положително число или израз на дробна степен.
8. Знакът на това число или израз. Дълги формули по математика замрежиха погледа ми и като на лента виждах плюсовете и минусите, корените и логаритмите. Кр. Григоров, ОУ, 120.
9. Мат. В уравнение — числителна стойност на аргумента, която превръща уравнението в тъждество. Да извлечем квадратния корен из число значи да намерим такова число, което, умножено само на себе си, дава даденото число като произведение. К. Кърджиев, А, 289. Кубичен корен.
◊ Въздушен корен. Бот. У някои видове растения — издънка от стъблото, която виси във въздуха, чрез която може да се засади отделно растение. Намирахме се в смокинова гора. Клоните на дърветата са дълги десетки метри. От тях се спущат надолу дебели въздушни корени, които се впиват в земята. Ек. Мечкова, СМ, 36. Сладък корен. Диал. Вид папрат; сладка папрат, сладник.
~ До корена на космите (косите) изчервявам се (почервенявам). Разг. Много, извънредно силно се изчервявам.
корен (комп.) - root