епило̀г - единствено число, нечленувано *
епило̀га - бройна форма
епило̀гът - единствено число, членувано - пълен член
епило̀зи - множествено число, нечленувано
епило̀зите - множествено число, членувано
1 заключение - послеслов (книж.) - послесловие (книж.) - епилог (книж.)
2 край - епилог - финал - завършек - точка (прен.)
ЕПИЛО̀Г, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Литер. Последната заключителна част от художествено произведение — роман, повест, драма и под., отделена от развръзката на действието по време, в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите; заключение. Противоп. пролог.