живо̀т - единствено число, нечленувано живо̀та - единствено число, членувано - непълен член живо̀тът - единствено число, членувано - пълен член
1 битие (книж.) - живот - съществуване - съществувание - екзистенция (книж.)2 движение - живот (прен.) - оживеност - оживление - раздвижване - раздвиженост 3 битие (спец.) - действителност (спец.) - животВиж повече
- 1. живот
- - Влача си живота
Виж повече- - Влека си живота
- - Влизам/вляза в живота
- - Връщам/върна живота
- - Гледам си живота
- - Живот <си> живея
- - Извиквам/извикам на (за) живот
- - Между живота и смъртта съм
- - На живот и смърт
- - Намирам се/намеря се между живота и смъртта
- - Няма живот за мене
- - Обръщам/обърна една страница от моя живот
- - Разбивам/разбия живота
- - Разбрал съм <си> от живота
- - Посягам/посегна на живота си
- - Царското птиче веднъж каца на човека глава във живота му
- - Давам/дам живота си за някого или за нещо
- - Отива ми/отиде ми живота
- - Човек на живота
ЖИВÒТ1, мн. (рядко) -и, след числ. -а, м. 1. Само ед. Физиологическото състояние на организмите, когато живеят, когато са живи и в тях протичат общи за всички същества биологични прояви. Противоп. смърт.