живо̀т - единствено число, нечленувано живо̀та - единствено число, членувано - непълен член живо̀тът - единствено число, членувано - пълен член
1 битие (книж.) - живот - съществуване - съществувание - екзистенция (книж.)2 движение - живот (прен.) - оживеност - оживление - раздвижване - раздвиженост 3 битие (спец.) - действителност (спец.) - животВиж повече
- 1. живот
- - Влача си живота
Виж повече- - Влека си живота
- - Влизам/вляза в живота
- - Връщам/върна живота
- - Гледам си живота
- - Живот <си> живея
- - Извиквам/извикам на (за) живот
- - Между живота и смъртта съм
- - На живот и смърт
- - Намирам се/намеря се между живота и смъртта
- - Няма живот за мене
- - Обръщам/обърна една страница от моя живот
- - Разбивам/разбия живота
- - Разбрал съм <си> от живота
- - Посягам/посегна на живота си
- - Царското птиче веднъж каца на човека глава във живота му
- - Давам/дам живота си за някого или за нещо
- - Отива ми/отиде ми живота
- - Човек на живота
ЖИВÒТ1, мн. (рядко) -и, след числ. -а, м. 1. Само ед. Физиологическото състояние на организмите, когато живеят, когато са живи и в тях протичат общи за всички същества биологични прояви. Противоп. смърт.
Наблизо лежи дядо Сава. По мъничкото му изсъхнало лице едвам личи живот. Елин Пелин, Съч. І, 155. Струваше ми се, че бях виждал някога подобно нещо. Безкрайно поле, покрито с неподвижни трупове, вцепенени в най-разнообразните и болезнени пози, които им е дала последната тръпка на живота. Й. Йовков, Разк. ІІ, 193. Тарлю се изплаши. Сви се на бодлива топка. Не шава, признак на живот не дава. Ем. Станев, ГЧ, 14. Те [селяните] му са молба молеха / ой ми та тебе момченце / не ни живота затривай. Нар. пес., СбНУ ХХVІ, 65. Жажда за живот. Борба за живот. Рискувам живота си. С риск за живота си. Поддържане на живота. Поверявам живота си. Инстинкт за живот. ● Обр. При благопожелания и благословии. – Да е живот и здраве, сватя, скоро ще му найда и аз колая. Г. Караславов, С, 77-78. – Ако е живот и здраве, този ветрец ще ги отнесе до реката, без дори да подхванат веслата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 331. // Съвкупността от явления (раждане, обмяна на веществата, размножаване и др.), които са присъщи на всички организми. Животът на едно растение започва с покълването на семето и завършва с образуването на нови семена. Д. Георгиев и др., ХР, 24. Естествените деятелности на всичките разновидни органи у человека и у другите животни, заедно зети; или все равно, сумата на тия деятелности, носи обикновено едно общо име „живот“. В. Берон, ЕИ, 14-15. Тоя гражданин е насадил в своята градина голяма колекция растения. Учениците из школите ходят в тая градина и изучават практически живота на растенията. Знан., 1875, бр. 20-21, 320.Виж повече2. Само ед. Филос. Своеобразна биологична форма на съществуване и на движение на материята, възникнала като ново качество на определен етап от нейното развитие. – Вашата планета е наистина чудна! – обадих се аз най-сетне. – В нея по много странен начин съжителстват най-примитивни и най-модерни форми на живот. П. Вежинов, СП, 35. В горния воден слой [на Черно море] поради изобилния планктон кипи живот, няколко пъти по-богат, отколкото в Средиземно море. Л. Мелнишки, ПП, 32. Ние все още недостатъчно сме вникнали в най-важната биологична проява – живота, който със своите най-различни и многостранни явления във всички живи организми остава неразрешена загадка. Р. Райчев, НКД, 3. Произход на живота върху Земята. Тайната на възникването на живота.
3. Обикн. със съгл. опред. Съществуването на човек от рождението до смъртта. Проблемът човешки живот е вълнувал философите от най-дълбока древност и независимо от това той си остава един от най-трудните и като реализация, и като научно овладяване. В. Динев, Ж, 1. И добре, че се намери милозлив човек да го подкрепи, иначе можеше да върти големия чук още двайсет години и цял живот. Д. Талев, ЖС, 89. Царевото лице беше доволно и честито; като че ли неговата ръка поддържаше потир с причастие, от който той, като първожрец, щеше да причасти своите властели и войводи за дълъг живот и честито царуване. Ст. Загорчинов, ДП, 375. „Щом си ме, майко, родила за кратък живот на Земята, / трябваше Зевс, който светкавици мята, / чест поне мен да окаже.“ А. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод), 17. ● След числ. А когато някой декламира „Хаджи Димитър“, сърцето ми тръпне и съжалявам, че нямам два живота, за да ги посветя на борба и работа за благото и щастието на всички хора по земята. А. Наковски, МПП, 217. Задачата му заслужаваше сто живота, подобни на неговия, стига да се постигнеше. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 145. // Съществуването на човек до определен момент или през определен период. Първото излизане на актрисата [Будевска] в „Нора“ ще е било през 1900 г., а в един от дневниците си отбелязва: „тази пиеса остана в репертоара през целия ми сценичен живот – значи цели 27 години“. Ст. Грудев, АБ, 127. И пред всеки човек стои проблемът: да отнесе разпалеността на младежките години в по-нататъшния живот. Матем., 1965, кн. 2, 6.
4. Прен. Време на съществуване на нещо. Патриотичните подбуди на редактора обаче не са достатъчни, за да осигурят по-продължителен живот на вестника. Ив. Унджиев, ВЛ, 28. Но Марко му [на многогодишния часовник] продължаваше живота с големи старания и изкуство. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 31. Създаването на електрически източници на базата на радиоактивното разпадане, които да имат малки размери и дълъг живот, представлява първостепенна задача на бързо развиващата се атомна промишленост. Ц. Цанев, АЧ, 21. Животът на звездите. Животът на страната. Животът на организацията.
5. Със съгл. или несъгл. опред. Дейност на общество или на човек, която протича в различни условия, в различни области (уточнени от определението). Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 5. Буйно пламналата ѝ любов на зряла жена сякаш я правеше силна и жизнерадостна, откриваше пред нея все нова и сладка красота на семейния живот. И. Петров, НЛ, 147. Открай време в Кюстендил е кипял интелектуален живот. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 70. През свободния и жив разказ на писателя историк се вижда нашето историческо развитие, предопределено от онова сблъскване на класовите сили, което е давало съдържанието на обществения живот през първите години след Освобождението. С. Радев, ССБ І, 14. Цивилен живот. Мирен живот. Социален живот. Културен живот. Идеен живот. Дворцов живот. Духовният живот на града.
6. Обикн. със съгл. опред. Начин на съществуване, на живеене на човек. Само две съсловия от тая група [интелигенцията] – офицерите и духовниците – се отделяха от останалите, не участваха нито пряко, нито косвено почти в нито една обща инициатива, водеха едва ли не кастов живот. К. Константинов, ППГ, 31. Той посрещна брата си с добродушна усмивка и дълго го разпитва за живота му. Елин Пелин, Съч. ІІ, 43. Войски вече не минаваха през Люляково. Селяните се успокоиха и с някакво недоумение и тъпа болка в душите подхванаха обикновения си живот. Й. Йовков, Разк. І, 111. Аз исках да спася детето от живота, който води при тебе – произнесе той на гръцки. Д. Димов, Т, 509. Заседналият живот също допринася за затлъстяването. ЖД, 1967, кн. 12, 20. Потомци, вий напразно ще се ровите, / докрай едва ли ще узнайте вий, / когато се наливаха основите – / какъв живот живяхме ний! П. Пенев, Худ. С І, 330. Пълнокръвен живот. Смислен живот. Сирашки живот. Разгулен живот. Нощен живот. Бохемски живот. Хайдушки живот. Разкошен живот. Редовен и трезвен живот. Разпътен живот. Чергарски живот. Светски живот. Изгнанически живот. Пещерен живот. Динамичен живот. Свободен живот. Робски живот.
7. Само ед. Добро, богато съществуване. Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си, а хората те уважават, и заплатицата си върви. Ето, това разбирам аз живот! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 155. И колкото повече се разгаряше у него ламтежът за живот и удоволствия, толкова повече се убеждаваше, че за да ги има, се изисква кучешка привързаност към началствата. В. Нешков, Н, 14.
8. Само ед. Съвкупността от материални блага (храна, пари и др.), осигуряващи съществуването на човека. – Наситих се вече на любов. Мене ми трябва да живея, да осигуря живота си веднъж завинаги. М. Грубешлиева, ПИУ, 237. И тук, у нас, животът почна да се влошава. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 64. Хората се стремят към власт, защото тя носи облаги, нали е така? А когато условията на живот станат еднакви за всички, тогава и тоя стремеж ще изчезне. Ем. Манов, ДСР, 52. Лицето на Зара се изкриви, устните ѝ затрепераха. Никога опасността да пропадне не я беше заплашвала тъй силно. И то тъкмо сега, когато бе наредила най-сетне живота си. Д. Димов, Т, 142-143. Стандарт на живота. Равнище на живота.
9. Само ед. Човешката действителност, реалният свят, в който човек съществува. Животът опровергава казаното, че добрите плодове растат само на добри корени. Елин Пелин, Съч. ІV, 16. Има и възвишени типове – не само егоизъм и глупост, но аз не искам да ги измислям: нека ми ги подскаже животът. Ив. Вазов, Съч. Х, 4. София ме събуди. Разбрах колко животът е по-богат от фантазията. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 135. В противовес на бездушното изкуство на представянето „системата“ на Станиславски е обърната към живота, основана е на неговото познание, на разкриването на неговата глъбина. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 285. Подготвен за живот. С опитност от живота. Откритието е с приложение в живота. Δ Изкуството трябва да отразява живота.
10. Само ед. Жизненост, оживление, бодрост. По нея [по Витоша] се разнасят весели гласове, песни, смехове на морните пътници от двата пола, кипящи от младост и живот. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 7. Само Еньо внасяше живот и раздвижваше мъртвия дух в тая къща. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 99.
11. Само ед. Събир. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от организми, включени в уточнената от определението група животни или растения. Ето, идват пилета, населяват пустошта, пернат живот шуми и се стрялка в клоните на дървото. Й. Радичков, СР, 93. Трудно може да повярва човек, че над Антарктида някога са летели пъстри пеперуди, че окованата в лед земя, растителният живот на която се ограничава от няколко разновидности мъхове и лишеи, е била зелена и плодородна. Е. Николов, А, 18.
◊ Духовен (психически, вътрешен) живот. Душевност, психика на човека. Яблански имаше необикновено важен вид. По широкото му лице, лишено от духовен живот, четеше се голямо напрежение към тържественост. С. Радев, ССБ ІІ, 177. От Ленски Адриана научава, че всички изкуства трябва да преследват една цел: да разкриват пред човека неговия вътрешен живот, неговия вътрешен свят. Ст. Грудев, ББ, 43. Най-висшият дял на нервната система е кората на главния мозък. Тук се извършват процесите, които при човека наричаме психически живот. Мислите, паметта, волята – всичко има своята материална основа, именно в кората на главния ни мозък. С. Славчев, ЖББ, 65.
~ Вземам / взема живота на някого. Разг. Лишавам от живот някого; премахвам, убивам някого. Заслужавам смърт, вземи ми живота. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 49. Влача (влека) си живота. Разг. Живея в неволи, тегля, мъча се. Влизам / вляза в живота. 1. За младеж или девойка – започвам да водя самостоятелен живот като зрял човек. Първите три години живяхме в пансион и като затворнички. Затворени бяхме, но все пак бяхме в Русия. Учехме се, четяхме книги. После и сами влязохме в живота. Д. Талев, ПК, 203. 2. На някого. Свързвам живота си с някого. 3. На някого. Обикн. за предмет – ставам ежедневно необходим за някого. Бащата и майката се грижеха сега повече за нея [леката кола], отколкото синът. Те вече я и пастриха, да източват и сипват водата ѝ, като че доят мляко. Защото тя бе влязла в живота им, вършеше им работа. Ст. Даскалов, ЕС, 202. Връщам / върна живота някому. Разг. Излекувам някого, който е бил безнадеждно болен. Гледам си живота. Разг. Живея така, че да съм доволен. Андроница: – Искам като всички хора живота си да сетя. Никола: – Че гледай си пък живота. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 239. Не се претоварва с работа и не се занимава със сложни проблеми, а си гледа живота. До живот. Разг. До края на живота, цял живот. Те ся молиха да ги избавят от това място, дето били принудени до живот роби да бъдат. П. Кисимов, ОА І (превод), 76. И когато вакантното лято / наближеше да ни раздели, ний си казвахме, с искреност свята: / – До живот ще се помним, нали? Хр. Радевски, П, 27. Живот <си> живея; живота си живея. Разг. Намирам се при много благоприятни условия, имам всички условия за добро съществуване. Ще има да духаш под казаните с твойто духало и да разпалваш огъня, а пък аз ще си живея живота в рая. Й. Радичков, СР, 83. Извиквам / извикам на (за) живот нещо. Книж. Ставам причина нещо да се появи, да започне да съществува, да действа; създавам. Слънцето бе стигнало до всяко коренче, до всяка семчица, до всеки червей, до всяка живинка и беше ги извикало за живот. Ил. Волен, МДС, 140. Айнщайновата фотонна хипотеза на пръв поглед като че ли извиквала на живот забравената от близо едно столетие корпускуларна теория на Нютон. Вл. Харалампиев, ПСС, 48. На живот<а> на някого. Остар. Приживе. Между туй Месалина достигнала до таквази безсрамност, щото на живота на мъжа си са оженила публично за един млад римлянин. Н. Михайловски, РВИ (превод), 271. А кога умряше цар жреците съдели работите, что направил на живот. ВИ, 4. На живот и <на> смърт и (остар.) на смърт и живот. 1. В съчет. с борба (война и под.). Който е крайно ожесточен, който се води с всички сили и докрай, до окончателна победа или загуба. – За пленници не ще остане време, боят ще бъде на живот и смърт. – Или ний ще свършим с татарите, или те с нас. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 281. Когато руският народ води борба на смърт и живот против най-големите убийци, против своите потисници – против царизма, цанковистите възпяват същия царизъм. Г. Георгиев, Избр. пр, 269. 2. Обикн. в съчет. с боря се (бия се, воювам). Крайно ожесточено, докрай, до окончателна победа или загуба. Дори не слушаше помощника си Игнат, който му разказваше от коя страна дошли зверовете, как Вълчо [кучето] се борил с тях на живот и смърт. С. Северняк, ВСД, 99-100. Уплахата на турците от московците бе голяма. Те знаеха, че война е обявена и че две вери се бият на смърт и живот. К. Петканов, П, 73. 3. В съчет. с въпрос. Който е от извънредно важно, решаващо значение. Въпросът за хляба в този период беше на живот и на смърт. Сл. Трънски, Н, 136. Намирам се (съм) между живота и смъртта. За тежко болен човек – положението ми е много тежко, не се знае дали ще оздравея, дали ще оживея. Макар да го намериха почти мъртъв и дълго да бе между живота и смъртта, никой не се учуди, когато наново се изправи на нозете си и тръгна пак по острова. Д. Талев, С ІІ, 248. Няма живот за някого. Разг. Положението ми е много лошо и без изгледи да се подобри. Ех, Васка, няма живот за тебе, братко, дорде носиш тая „огърлица“ от двойки. Ст. Загорчинов, ВН, 1958, бр. 2131, 2. – Налегнала ме една мъка по мама и по сестрата. Научих, че затворили къщата и отишли в Голямо Шивачево при свако. Във Въглевци за тях няма живот. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 389. Обръщам / обърна една страница от моя живот (от живота си). Книж. Завършвам един период от живота си, обикн. свързан с нещо важно, съществено за мене. „Опитах всичко, той не заслужава. Струва ми се, обърнах една страница от моя живот, сега обичам само книгите, работата си“ – ми беше казала студентката И. Г. и тя не потърси вече своя любим. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Посягам / посегна на живота си. Правя опит да се самоубия. При тия условия много от затворниците сами посягат на живота си; някои се отравят, някои се обесват или си пръсват главата о стените. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 75. Разбивам / разбия живота на някого. Разг. Причинявам големи нещастия на някого, правя го съвсем нещастен. – Убиец! Мръсник! Продажно животно! Шпионин!... Ти ѝ разби живота. Ще те убия! К. Кюлюмов, ПШ, 80. Разбрал съм <си> от живота. Разг. Живял съм много добре, имал съм много удоволствия и развлечения. Фру Гиле е жена, разбрала твърде много от живота. Тя е своеобразен мъдрец – с морал и без морал, добра и зла, хитра и глупава според случая. Ст. Грудев, АБ, 99. Човек на живота. Човек, който е склонен към богато и охолно съществуване, изпълнено с удоволствия, развлечения и под. Като всеки човек на живота, той обичаше гуляите и заяфетите, където мало и голямо ще видят колко е широка ръката на хаджи Пеня. Д. Немиров, Б, 147.
ЖИВÒТ2 м. Остар. и диал. Имане, имущество. Движимий имот се казва стока, мъка и имот; за парите се казва живот. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488.