действѝтелност - единствено число, нечленувано действителността̀ - единствено число, членувано действѝтелности - множествено число, нечленувано действѝтелностите - множествено число, членувано
1 битие (спец.) - действителност (спец.) - живот 2 действителност - реалност - истина - факт - даденост (книж.)
ДЕЙСТВЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие. Мракът, глухотата, пълният покой и безмълвие, неизвестността, които те окръжават, хипнотизират чувствата ти, ти губиш съзнание за действителността. Ив. Вазов, Съч. XV, 71. Своя субективен идеализъм, своето недоверие към действителността и науката авторът не крие — напротив, гордее се с него. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 122.
2. Конкретните естествени и социални условия за живот, дейност, развитие.