фа̀кт - единствено число, нечленувано фа̀кта - бройна форма фа̀ктът - единствено число, членувано - пълен член фа̀кти - множествено число, нечленувано фа̀ктите - множествено число, членувано
- 1. факт
- - Изправям/изправя пред свършен факт
Виж повече- - Поставям/поставя пред свършен факт
факт, фàктът, фàкта, мн. фàкти, фàкта (сл. ч.), м. (лат.). 1. Станало, действително събитие или явление. Народното предание разказва само факта без никакво пояснение. Вазов. Това беше неговият дневник Тук записваше всички случки и факти от семейния и обществен живот, които му се струваха важни. Г. Караславов. 2. Доказателство. Той е един опасен противник. За него имам факти и документи в чантата си. А. Каралийчев. 3. Истинско положение, действителност. Каква доза от истина има в това предание, не се знае, но факт е, че риба не съществува в това езеро. Вазов. || Обстоятелство, положение. Заслужава да се отбележи и тоя факт, че между учителите в гръцките училища отрано още е имало и славяни. Б. Пенев. Самият факт, че търси при тебе работа, е вече крайно съмнителен. П. Вежинов.