изтъ̀рквам - първо лице, единствено число, сегашно време изтъ̀ркваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтъ̀рква - трето лице, единствено число, минало свършено време изтъ̀ркваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтъ̀рквате - второ лице, множествено число, сегашно време изтъ̀ркват - трето лице, множествено число, сегашно време изтъ̀рквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀рквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀рквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀ркваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀ркваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀рквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтъ̀рквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтъ̀ркващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀ркващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рквайки - деепричастие изтъ̀рквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀ркван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀рквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтъ̀ркваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтъ̀рквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀ркваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтъ̀рквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀ркваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтъ̀рквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀ркваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изтъ̀ркам, -аш, св., прех. Изтривам.
Конярът се ядосва, че конят бяга с провлачен повод на юлара. Но щом го хване в обора, ласкаво го потупва, изтърква го със стиска слама и дълго му се любува. И. Петров, НЛ, 206. Къньо нищо не пишеше. Той гледаше как началникът се разхожда из стаята и от време на време си тананика нещо, как изтърква с лакът прашинките по брича си и нищо не разбираше. Кл. Цачев, ГЗ, 130. Подир малко Грозьо си изми ръцете, като ги изтърка с пясък – ситен, чист и хубав морски пясък – и пое с бързи стъпки пътя за към село. А. Страшимиров, ЕД, 106. Когато Елена миеше съдовете, той ѝ поливаше, па някои съдове и сам зе да изтърка и измие. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6–7, 389. изтърквам се, изтъркам се страд., възвр. и взаим. В начина, по който бе сложена масата, в чистотата на стаята, както и на цялата къща, личеше чевръста и грижлива женска ръка. Дъските имаха розов оттенък, понеже всяка седмица се изтъркваха със счупени керемиди. Д. Димов, Т, 10–11. Свалени са от полиците и ще се измият и изтъркат всички паници. Т. Влайков, Пр I, 229. А вкъщи тетка пита: – Изтъркахте ли се добре? Сапунисахте ли се по три пъти? В. Бончева, АП, 58. А пред читалището като в църква / си сваля всеки овчия калпак, / старателно на прага се изтърква. Бл. Димитрова, Л, 70.Виж повечеИЗТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; изтъ̀ркам се св., непрех. Изтривам се, износвам се, изхабявам се. Когато дрехите му се изтъркат и овехтеят, снабдява се по някакъв необясним начин с повече пари и се облича в нов костюм. Св. Минков, ДА, 92. – Съвсем ново е – повтаря тетка. – Венко ми го подари след сватбата. – Ама какъв плат! Сега няма такива. За една година се изтъркват. Това скъсване няма. В. Бончева, АП, 109. „Моят бръснач... изтърка се, па и нема къде да го точа.“ Й. Радичков, СР, 36.
◊ Изтърквам / изтъркам прага на някого или нещо. Разг. Непрекъснато ходя някъде с цел да измоля или постигна нещо. – А, знаеш ли, че ковачът на Богданово взе за чирак бате Йоско? На панаира бате Йоско се обзаложил с него, че ще огъне с ръце негова подкова, и спечелил баса. Оттогава ковачът ни изтърка прага, всяка седмица идва да се моли на тате, докато тате накрая кандиса. То май и на Йоско му харесва, де. Г. Гачев, О [еа]. Изтърквам / изтъркам си петите (подметките, токовете). Разг. Мъча се да уредя нещо, полагам големи усилия за постигането на нещо, свързано с много ходене, тичане насам-натам.