изтърпя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изтърпя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтърпя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтърпя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтърпя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изтърпя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изтърпя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтърпя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтърпя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтърпя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтърпя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтърпя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтърпя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтърпя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтърпя̀вайки - деепричастие изтърпя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтърпя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтърпя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтърпя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтърпя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърпя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтърпя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърпя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтърпя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтърпя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтърпя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтърпя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтърпя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтърпя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтърпя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтърпя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтърпя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтърпя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изтеглям (прен.) - преминавам - претеглям (прен.) - преживявам - изживявам - изстрадвам - изтърпявам
ИЗТЪРПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтърпя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтърпя̀л -а, -о, мн. изтърпѐли, прич. мин. страд. изтърпя̀н, -а, -о, мн. изтърпѐни, св., прех. 1. Търпя, понасям докрай; изтрайвам. Въпреки всички увещания упорито държеше на своето – ще изтърпят глада още няколко дни, докато войската и потерите се оттеглят от Балкана. Ем. Станев, ИК III и IV, 529. Видях ги [селяни] да ги мъчат, видях ги да ги водят на смърт, и всякога ме учудваха с мъжеството и резигнацията, с които изтърпяваха всичко. К. Величков, ПССъч. I, 24. „Пак ще ме бият“ – помисли си Матьо и цял настръхна. – „Но както съм изтърпявал досега, ще трябва да изтърпя и този път.“ Д. Ангелов, ЖС, 60–61. – Колко бързо изминаха двете години! – За мене те бяха най-дългите години. Едва ги изтърпях!... К. Петканов, ДЧ, 168. Беше готов още утре да напусне дома си и работата, да изтърпи лишения и наказания. Л. Станев, ПХ, 108.Виж повече2. Обикн. в съчет. с наказание. Излежавам присъда в затвор. Не бях виждал бати от началото на есента, когато мама и аз ходихме на свиждане с него в Сливен – той изтърпява наказанието си в тамошния окръжен затвор. Д. Бозаков, ДС, 10. Непълнолетните, осъдени за тежки престъпления и не за първи път, ще се държат отделно от осъдените за леки престъпления, а следствените – отделно от осъдените. Досега тези категории осъдени изтърпяваха наказанието си на едно място. НК, 1958, бр. 6, 3. изтърпявам се, изтърпя се страд. Навехнатата му нога не го измъчваше толкова – той само избягваше да я движи, но цялата му уста гореше за тютюнев дим. И това трябваше да се изтърпи. Д. Талев, И, 116. При това хубаво есенно слънце дори и на мен не се искаше много да влезна и да се затворя отново в училищната стая. Но нямаше какво... Трябваше да се изтърпи още един час – последният час. Д. Калфов, С, 3.
◊ Изтърпявам / изтърпя като Настрадинходжовото магаре. Диал. Шег. Умирам. – Ще търпим, ще търпим – обади се пак дядо Добри, – докато изтърпим като Настрадинходжовото магаре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 266.