изхабя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изхабя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изхабя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изхабя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изхабя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изхабя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изхабя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изхабя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изхабя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изхабя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изхабя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изхабя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изхабя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изхабя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изхабя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изхабя̀вайки - деепричастие изхабя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изхабя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изхабя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изхабя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изхабя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхабя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изхабя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхабя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изхабя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изхабя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изхабя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изхабя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изхабя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изхабя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изхабя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изхабя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изхабя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изхабя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изхабя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. сечиво, да стане тъпо, негодно за употреба поради продължително използване. „Аз нищо не разбирах от художествено гравирание и след много опити откак изхабих и толкова си сечива, аз най-напокон си постигнах желанието.“ Й. Груев, СП (превод), 122. Па си търси белберин, бе Марко, / да го бръсне, още да го стриже. / Па отиде Марко в белберница. / Изаби си белберин бръсначи. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 8. От рязане изхабих ножиците.Виж повече2. Употребявам, изразходвам обикн. напразно, ненужно по-голямо количество от някакъв материал; похабявам, пропилявам, прахосвам. Евстати седна на скамейката и изхаби доста клечки кибрит, докато запали цигарата си. А. Гуляшки, МТС, 41. Ние мажем и лъскаме, редуваме се с Лили и като изхабихме половин кутия боя, чантата наистина стана хубава и лъскава. В. Бончева, АП, 48. Ако някой обущар за всякой сполучен чифт обуща предварително изхабяваше кожа за четири-пет чифта, той би имал толкози шансове да забогатее, колкото са имали и вашите съвременници с тяхната система на частна предприемчивост. ССГ (превод), 154.
3. Повреждам нещо, обикн. материал при обработка от неумение или от невнимание и го правя негоден за използване. – Гледал ли си как майка ти готви лозови сарми с месо? Кимнах утвърдително с глава. – Добре! Тогава ти ще сготвиш сармите! Ама да внимаваш да не изхабиш месото! Г. Белев, ПЕМ, 94. А говедата изхабиха и довръшиха му няколко хубави овошки. КН, 1873, кн. 4, 7. Шивачката ми изхаби плата за костюма.
4. Прен. Изразходвам напразно нещо (обикн. здраве, сили, време и др.); похабявам, прахосвам, пропилявам. – Ако излезем на улицата слепешката, само ще изхабим силите си. Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. Никак не е хубаво, когато човек от малък започне да изхабява дните си в чакане. К. Петканов, ДЧ, 363. Дето ще рече, както тялото, тъй и умът имат нужда от почивка; инак, ако са труди човек без мярка, без да си дава почивка, той скоро клеква, скоро изхабява умствените си способности. Ил. Блъсков, ПБ III, 11.
5. Прен. Отнемам някому силите, чувствителността и др. и го правя негоден за работа, за живота и под.; изтощавам. – Работата по складовете е... някак си... неподходяща за двама ви... Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, – / че ти си вече, може би, / от син забравена остала. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 99. изхабявам се, изхабя се страд. Мъчно беше да се извадят пет-шест камъка, та трябваше да се изхаби доста време. Д. Немиров, Б, 154.
ИЗХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; изхабя̀ се св., непрех. 1. За сечиво, оръдие и под. – ставам негоден за употреба, тъй като се притъпявам, обикн. при продължително използване. Срещаха се бабички и момичета, които бягаха боси по камъняците, а в ръце държаха лапарите си, да се не изхабят. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 166.
2. Прен. Ставам негоден, без възможност за по-нататъшно развитие, морално износен. – Изхаби ли се един, стане ли негоден да проумява какво се иска от него, по десетина, по двайсет души – един от други по-достойни ще се надпреварват за неговото място. П. Тодоров, Събр. пр II, 353. – И хубавият момък се изхаби, та стана нищо и никакъв. Т. Влайков, Съч. II, 28. За общо дело щом негоден е, що носи / за цялото, какъв той ред постигнал би? / Във вечни свади ще се изхаби! К. Христов, ЧБ, 136.
3. Прен. За здраве, сили и под. – намалявам, губя се, унищожавам се, пропилявам се. Чувствуваше и виждаше как се изхабяват духовните му сили, как започва да изчезва младежкият възторг. Ем. Станев, ИК I и II, 373. И търся. И в страдание живот се изхаби, / да търся – все страданието, може би. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 124.
◊ Изхабявам си / изхабя си думата (думите). Разг. Напразно говоря някому нещо, напразно му искам нещо или го съветвам, поради нежеланието му да ме послуша. Той казваше, че само ще си изхабят думите, ако говорят с офицерите. Вл. Георгиев, ПС (превод) [еа]. Изхабявам си / изхабя си патроните; изхабявам си / изхабя си всичките патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си за постигането на някаква цел. – Много добре знам, че е безполезно да те разубеждавам, щом си решила. Бог ми е свидетел, че си изхабих патроните още преди да се омъжиш. Л. Евтимова, ИЛ (превод) [еа].