иконо̀мия - единствено число, нечленувано иконо̀мията - единствено число, членувано иконо̀мии - множествено число, нечленувано иконо̀миите - множествено число, членувано
ИКОНÒМИЯ1 ж. 1. Запазване на част от определени за употреба, за изразходване средства, суровини, енергия и др.; пестене, спестяване.
Час по час поглеждаше към прозорците на салона, очаквайки да види мъжделивата светлина на лампата, чийто фитил снемаха за икономия на газта, когато се разотиваха да спят. Ем. Станев, ИК III, 172. Ний сме сиромаси доколкото никой друг народ в Европа, а ето ни в едно еще девическо училище не ся е зело под внимание възпитанието на девойките и по домашна икономия. Π. Ρ. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 4.Виж повече2. Обикн. мн. Средства, суровини, материали, енергия и под., които остават при пестеливото им използване. Муткуров стоеше прав, с една тежка чанта, препасана въз шинеля: в нея той бе скрил всичките си икономии – хиляда наполеона в злато. С. Радев, ССБ II, 54–55. – И аз имам два трактора „Дойц“ и моите най-добри трактористи за също толкова работни часове са изразходвали по сто и осемдесет килограма гориво. Вашият тракторист вместо да оре на петнадесет сантиметра дълбочина, чоплил е земята само на осем – до десет сантиметра. И затова е успял да направи икономии. А. Гуляшки, МТС, 279. От един кооперативен магазин като нашия винаги могат да се направят икономии... Малко масълце, бисквити. М. Марчевски, П, 109.
3. Изразходване, използване на малък, ограничен брой от нещо (думи, движения и др.). Господин генералният директор натисна копчето на звънеца. Влезе секретарят му. Борис отправи към него студен, въпросителен поглед. Правилото беше да се спазва максимална икономия на думи. Секретарят отгатна въпроса и осведоми късо: – Господин Барутчиев – младият чака в салона. Д. Димов, Т, 121. Селото ми се видя като прототип на Горно Ровинище, което Елин Пелин е нарисувал с поразителна сила и с пределна икономия на изразни средства. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 350.
– От гр. οἰκονομία. – С. Врачански, Неделник, 1806.
ИКОНÒМИЯ2 ж. 1. Само в съчет.: Политическа икономия. Икономика (в 1 знач.), икономическа наука; политикономия. Със своите изследвания върху икономическите явления Адам Смит положил основите на нова наука – политическа икономия. Ист. X кл, 8. Почул бях преди няколко время от страна, че сте желаяли да видите един ден да излезе от мене достоен журналист. Не зная доколко е туй истинно, но ако бъде истинно, то трябва аз да гледам да студувам най-вече jus (право), гдето при другата работа ще ся запозная с така наречената държавна наука и с важната политическа икономия. АНГ I, 139.
2. Остар. Икономика (в 3 знач.). „Трябва да платиш за всичко“, това беше основанието на всичката държавна икономия. Б. Димитров, Я I (превод), 33–34. Да са измени тая последната [пасивната търговия] на активна търговия, е един от най-значителните, но и от най-мъчните предмети за народната икономия. Знан., 1875, бр. 1, 12. Вий ме питате как определяме заплатите; на туй аз мога да ви отговоря само толкоз, че в най-новата обществена икономия няма понятие, което да отговаря на онуй, което във ваше време се разбирало под думата „заплата“. ССГ (превод), 59.
– От гр οἰκονομία. – А. Гранитски, Поучителни речи на старите философи (превод), 1834.
ИКОНÒМИЯ3, мн. няма, ж. Остар. Икономичност, пестеливост, спестовност. Ако не беше голямото трудолюбие на българите, тяхната позната икономия и трезвеност, те отдавна бяха, може би, продали своите земи и домове. НБ, 1876, бр. 56, 218. Дошел от малък в Гюргюво, с българската си икономия и със занаята си – свещарство, той сполучил да стане гюргювски гражданин, с капитал от няколко хиляди жълтици. З. Стоянов, ЗБВ І, 273.