пестѐне - единствено число, нечленувано пестѐнето - единствено число, членувано
ПЕСТЀНЕ мн. няма, ср. Отгл. същ. от пестя; икономисване, спестяване. Противоп. разточителстване, прахосване. Стрина Венковица със своето пестене, със своите хубави разпоредби, с гостолюбието си и с голямото си залягане да се отсрами пред чужденци, така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде и мислеха ги, че живеят охолен живот. Т. Влайков, Съч. I 1925, 170.