Основна форма: индивѝд - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

индивѝд - единствено число, нечленувано *
индивѝда - единствено число, членувано - непълен член
индивѝдът - единствено число, членувано - пълен член
индивѝди - множествено число, нечленувано
индивѝдите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 лице (прен.) - човек - личност - персона (книж.; ирон.) - особа (разг.; ирон.) - субект (неодобр.) - индивид (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ИНДИВЍД м. 1. Книж. Отделен човек, отделна неповторима личност по отношение на останалите хора.

И като отделни индивиди, и като народ ние трябва да се стремим да създадем, чрез възпитание и подобрени социални условия, независими, дейни личности. Р, 1927, бр. 252, 1. Партизанският живот изисква невероятно напрежение, свръхчовешко отричане на индивида от себе си. Д. Димов, Т, 558. Считал [А. Страшимиров] свободата на учителя за едно необходимо условие да може да работи с всички сили и да се почувствува като свободна творческа личност. Там, където е накърнена тая свобода, няма истински свободни хора, а индивиди без инициатива. СбАСЕП, 18.

2. Биол. Всеки отделно съществуващ жив организъм. Пчелата живее в по-големи съобщества, които наброяват няколко десетки хиляди пчелни индивида. Б. Бижев, СП, 4. Човекоподобните маймуни са разделнополови животни. Мъжките индивиди са по-едри и по-силни от женските. Г. Марков, ЧМ, 23. Не е твърде вероятно морските костенурки при незначителния брой на видове и индивиди, при рядкото им събиране на големи стада да могат съществено да влияят върху звуковата картина на морето като цяло. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 43.

– От лат. individuus ‘неделим’ през нем. Invidiuum или рус. индивид.

Виж повече