осо̀ба - единствено число, нечленувано осо̀бата - единствено число, членувано осо̀би - множествено число, нечленувано осо̀бите - множествено число, членувано
ОСО̀БА ж. 1. Ритор. Важна личност, обикн. от царско или кралско семейство с особено почетно положение в обществото. Негово височество [княз Александър] казва, че неговото връщане е възстановило монархическия принцип и умило честта на българския народ от упрека, че е участвувал в едно подло нападение срещу особата на своя владетел. С. Радев, ССБ II, 222. — Мой дълг е да пазя особата на ваше величество! — извика Хатипов. Ем. Станев, ИК I и II, 253. Кралският съд на Париж обявява Оноре Домие.. във възбуждане на ненавист и презрение към правителството на Франция, в оскърбление особата на краля. Е. Йончева, ЗГ, 74. Надменното безпристрастие, с което се отнасяха към всички пътници, се удави веднага в редица церемониални поклони пред знатната особа с такова високо покровителство, сякаш искаха да кажат: „Ние виждаме, че сте благородник, сеньор!“ Д. Димов, ОД, 9.
2. Обикн. ирон. Личност, лице. Забравих да ти кажа, че тая особа не е мома, а женена, има мъж и детенце! Ив. вазов, Съч. ХХIV, 42. —